Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) е направила заявка да участва за осигуряване на финансирането на АЕЦ "Белене". Тепърва предстои комуникации с банковата институция. Има инвеститорски интерес и от най-голямата държавна китайска ядрена компания. Това заяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова в Белене.
"Приоритет на правителството е да намерим най-доброто решение за България. Знаете, че проектът АЕЦ "Белене" води своето начало от 80-те години. Фактът, че до ден-днешен не е намерено решение на този проект, означава, че има някакви детайли през годините, които не са могли да бъдат уточнени. Мисля, че е дошло време наистина да мобилизираме сили, експертен потенциал, всички ние като нация, народ, така че да намерим най-доброто решение", посочи Петкова.
По отношение на идеята на премиера Бойко Борисов АЕЦ "Белене" да се превърне в балкански проект, министър Петкова я определи като много добра.
"Европейската инвестиционна банка направи заявка да участва за осигуряване на финансирането на този проект. Оттук нататък предстои да проведем комуникации с тази банкова институция. Всички предпоставки този проект да бъде реализиран са налице. Имаме лицензирана площадка, оборудване, което сме платили, което отговаря на всички изисквания. Имаме необходимите кадри, които могат прекрасно да се справят с тази задача. Оттук нататък остава сериозната крачка напред да се помисли за финансирането, структурирането на проекта, така че да може да се гарантира неговата експлоатация, реализация на пазарен принцип. Мисля, че има голям шанс това да се случи“, коментира Петкова, цитирана от Фокус.
Буквално преди два дни вицепрезидентът на ЕИБ Вазил Худак каза пред БНР, че банката може да обмисли финансиране на проекта "Белене". Той обаче подчерта, че институцията никога не е финансирала изграждането на нова ядрена централа, а само проекти, които подобряват състоянието на вече съществуващите мощности. "Ние настояваме проектите, които финансираме, да имат добавена стойност - като позитивен ефект върху околната среда, подобряване на бизнес средата там, където се осъществява проекта. Най-общо казано, проектите трябва да имат социален и икономически ефект. Засега не сме получавали официално запитване от българското правителство за АЕЦ Белене. Ако получим такова, ще го обмислим", коментира тогава Худак.
Попитана дали има друг инвеститорски интерес, Петкова уточни, че има такъв от най-голямата държавна китайска ядрена компания. Става въпрос за Китайската национална ядрена корпорация (CNNC) (бел. ред. - Държавната енергийна инвестиционна компания на Китай (SPIC) се интересува от изграждането на нови мощности, но на площадката на АЕЦ "Козлодуй"). "Може да се провери доколко той е реален в рамките на една процедура, която по всяка вероятност ще бъде стартирана, ако се вземе това решение да се върви към реализация", коментира Петкова.
Във връзка с доклада на БАН за АЕЦ "Белене" Петкова заяви, че академията е направила много обстоен анализ. "Това, което БАН казва, категорично и това е теза, която аз също смятам, че е много достоверна и това е истината – най-лошият вариант е, ако не се прави нищо", посочи за пореден път министърът на енергетиката.
Бъдещето на АЕЦ "Белене"
Петкова обърна внимание, че на заседание на Народното събрание от 137 народни представители, 137 са подкрепили предложението на ПГ на ГЕРБ, свързано с възможността за реализацията на оборудването на проекта АЕЦ "Белене". Енергийният министър подчерта, че рядко в парламента има такъв консенсус.
По думите ѝ в Министерство на енергетиката вече има работна група, която прави анализ, разработва различните варианти. "Към тази група ще бъдат включени колеги от НЕК, БЕХ, АЕЦ "Козлодуй“ и държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци". Имаме шанс и трябва да опитаме да реализираме този проект. Смятам, че ще имаме успех", коментира Петкова.
Тя допълни, че БАН казва, че не само в България, но в целия регион ще има дефицит на мощности още към 2035 година. Според Петкова това е съвсем логичен извод на база на анализите, които БАН прави и на база на визията на ЕС по отношение на въглищните централи не само в България, а и в цяла Европа. Министърът заяви, че България ще се бори да получи дерогация за тези централи.
На въпрос дали кабинетът "Борисов" 3 би ускорил процеса, Петкова обърна внимание, че той не е толкова лесен. "Той трябва да следва своята хронология и своя естествен път. Решението на българския парламент до 30 юни министърът на енергетиката да изготви такива предложения, които да бъдат обсъдени и да бъдат взети решения от парламента, е първата и много важна крачка напред към възможността за реализация на проекта", допълни Петкова.
Във връзка с притесненията на бившия министър на енергетиката Румен Овчаров за съхранението на оборудването на АЕЦ „Белене“, Петкова посочи, че подобни изказвания вече не трябва да впечатляват никого. "Те целят да всеят определен смут, да се заблуди общественото мнение, че едва ли не нищо не се прави", каза Петкова. Тя подчерта, че тази част на оборудването, която по инструкции на заводите-производители, трябва да е на закрито, се намира именно на закрито в складовете.
Оставка или не?
Доверието на премиера Борисов, доверието на нашите коалиционни партньори и подкрепата, която получих от страшно много колеги ме задължава страшно много, заяви Петкова във връзка с отказа на премиера да приеме оставката ѝ.
"Приемам този отказ да бъде приета моята оставка като една много сериозна отговорност. Благодаря за подкрепата, която ми беше оказана и доверието, което ми беше дадено", каза Петкова.
