Проектът за държавния бюджет за догодина трябва да бъде обсъден на днешното редовно заседание на правителството, показва дневния ред на събитието.
Финансовият министър Владислав Горанов съобщи по време на заседанието на Тристранката вчера, че бюджетът влиза още на следващият ден в Министерския съвет. Социалните партньори вече обсъдиха основните му параметри, припомня БГНЕС.
За следващата година кабинетът предрича ръст на икономиката с 3,3%. Прогнозният БВП се очаква да достигне 126,7 млрд. лева, през 2021 г. – 134,9 млрд., 2022 г. – 143,3 лв. За догодина се чакат 47 млрд. лева приходи. Очакванията са в периода 2020-2022 година да намалява безработицата и тя да стигне до 4%, след като през тази година е 4,4%.
За следващата година е заложено увеличение на 10% разходите за персонал. По отношение на данъчната политика, запазват се данъчните ставки през целия мандат на кабинета. Ще продължат и данъчните облекчения за земеделските стопани. За 2020 година през бюджета ще към общините ще бъдат трансферирани над 4,2 млрд. лв. или с 460 млн. лева повече спрямо тази година.
"Смятам, че липсата на изненади в бюджета е добра новина. Чухме и такива критики. Запазваме данъчната тежест, държавният дълг намалява. Оптимисти сме, че всички управленски цели в мандата се изпълняват. Анонсираното намерение за средна заплата от 1400-1500 лева е постижимо и възможно, има достатъчно буфери", коментира вече финансовият министър Владислав Горанов.
"Догодина минималната работна заплата ще бъде 610 лв., което ще бъде и минимален осигурителен праг. Максималният остава 3000 лв., а от 1 юли догодина пенсиите се увеличават с 6,7%. Инфлацията леко ще се е забави. Ще има ново увеличение на заплатите в държавната администрация с 10%, а на учителите със 17%", обобщи Горанов.
Виждането на бизнеса
От БСК подкрепят средносрочните намерения на държавата за бюджета, но предупреждават, че в много области държавата си поставя твърде амбициозни и нереалистични цели. Заради това камарата иска законови промени, за да може неправителствени организации да оценяват дали готвените политики и отделените за тях пари са релевантни. Традиционно, бизнесът се обяви против адиминстративното увеличение на минималната заплата, като посочва, че готвеното увеличение на минималната заплата и на заплатите в администрацията не се съобразява по никакъв начин с икономическия растеж. Синдикатите обаче са категорични - дори с това увеличение, доходите в България са 44% от средноевропейските, т.е. колкото и сега. БСК иска и преформатиране на режима за управление на отпадъците и т. нар. продуктови такси, изплащане на трудовите възнаграждения по сметки на наетите лица, придобиване на право на пенсия и обезщетения от ДОО срещу внесени осигурителни вноски, ограничаване на осигурителните измами с т. нар. експертиза на работоспособността чрез въвеждане на международната класификация на функционалността, човешкото здраве и уврежданията на СЗО (ICF), интеграция на регистрите на трудовите договори и осигурените лица, подобряване на контрола над недекларирания труд, приемане на пакет от мерки за увеличаване на трудовия живот и ред други решения.
Камарата изрично казва и за бюджета на НЗОК, че липсват решения за ограничаване на разходите за лекарства, които достигат до 30% от бюджета, при средно равнище за страните от ЕС 15-18%.
"От години размерът на осигурителните вноски, които държавата превежда за осигурените от нея лица (пенсионери, деца, безработни, учащи се), не съответства на реалните разходи за лечение на този контингент. За 2020 г. вноската от държавата за едно лице ще е около 34 лв. при среден размер, дължим за осигурени лица по трудови отношения, от 80 лв. Не са изяснени редът и източникът за погасяване на просрочени задължения на болниците, които в голямата си част са държавни. Налице е реална опасност погасяването на тези задълженията да се прехвърли за сметка на предвидените за 2020 г. средства за болнична помощ, което допълнително ще дебалансира системата. Катастрофално е състоянието на редица общински болници, голяма част от които са пред технически фалит. Същевременно, предвиденото увеличение в държавния бюджет за 2020 г. за делегираните от държавата дейности за текущи разходи е само 14,9 млн. лв. при общ размер от 170 млн. лв.", предупреждава още БСК.
Отделно, БСК се тревожи и за икономическия ефект от усилията на България да влезе в еврозоната - конкретно Камарата се тревожи дали няма да има криза на имотния пазар заради общото увеличение на заплатите на чиновниците като част от прогнозите за увеличаване на потреблението. Освен това, бизнесът предупреждава и за външни негативни ефекти като Brexit и очакванията за трудни времена пред европейската икономика предвид чакани негативни глобални тенденции. Каква новина дойде във връзка с валутния съюз на ЕС за България - припомнете си в този материал!
