Пет години след като Европейската комисия отсъди, че горските заменки са непозволена държавна помощ и България трябва да вземе мерки да си върне парите, земеделското министерство се раздвижи. На спешен брифинг в парламента агроминистърът Десислава Танева уведоми медиите, че току-що са разпратени писма до над 100 фирми и граждани, които са спечелили от порочните сделки в периода 2007-2009 година. Всички те са поканени да доплатят на държавата общо 80 милиона лева, задето са получили евтино прекрасни държавни гори по Черноморието и планинските курорти, срещу които са дали свои имоти, неособено привлекателни, но пък оценени нереално високо, посочва в. "Сега".
Кои са тези, които трябва да връщат? МЗХ публикува списък със 103 имена, сред които 63 фирми, 3 общини и 32 физически лица. Сред тях има дружества, свързвани с Гриша Ганчев, Тодор Батков, Красимир Гергов, Христо Ковачки, Николай Банев и други известни бизнесмени. Юристи вече коментираха, че е доста съмнително, че визираната от Танева сума ще бъде събрана.
"Тези 103 сделки засягат 478 имота на обща площ малко над 22 хил. дка", каза Танева. Става въпрос за неправомерна държавна помощ. А общата оценка сочи, че при въпросните сделки били взети държавни имоти с 80 млн. лева по-скъпи, отколкото са дадените в замяна имоти.
Танева коментира, че искането на държавата е факт, защото сега приключили всички експертизи, но други източници твърдят, че Брюксел настоял пред София най-после да се задейства, иначе ще последва наказателна процедура и евентуално дело в Европейския съд заради бавенето на българската държава.
Скандалните заменки "кон за кокошка" от времето на правителството "Станишев" предизвикаха мащабни протести и медийни разследвания, а след продължително проучване през 2014 г. ЕК обяви, че заменките нарушават правилата за държавна помощ и че ако България не прекрати нарушението, случаят ще отиде в Съда на ЕС и може да доведе до колосални глоби за страната. Под натиска на Брюксел, но твърде мудно и неохотно, властите в България съставиха списък със 103 порочни заменки. София получи ултиматум до края на 2015 г. да сложи точка на нарушението - т.е. да развали сделките или да изиска от спечелилите нечестно си да доплатят разликата между истинските оценки на държавните и на техните имоти. Тъй като развалянето на сделки е труден и бавен процес, София обеща на ЕК, че ще поиска облажилите се лица да доплатят пари на държавата. За целта трябваше да бъде избран оценител, които да изчисли за всяка сделка какви са били реалните пазарни цени на обектите на размяната - държавни и частни горски имоти, и с колко е била ощетена държавата. Това обаче също се оказа трудна задача - последваха мъчителни опити на МЗХ да избере фирма-оценител. После препъникамък се оказа въпросът по каква методика да се правят оценките.
Изпращането на уведомителните писма до "бенефициентите", облагодетелствали се от заменките, само по себе си е добра новина. Но то е само първа стъпка към събирането на парите. Писмата са нещо като покана към длъжниците доброволно да въстановят в бюджета дължимите суми. Те имат право да възразят - и срещу конкретната сума, и срещу претенцията на държавата. Това означава, че споровете ще влязат в съда, а делата ще се точат с години. Има и друг голям проблем - още докато се търсеше оценител, тогавашният зам.-министър на земеделието Георги Костов каза, че голяма част от фирмите, участвали в заменките, са с нови собственици. Те могат да претендират, че са "трети добросъвестни лица", т.е нямат нищо общо със скандалните имотни сделки отпреди 10-12 години. А някои дружества-заменители са в ликвидация. Всичко това допълнително ще усложни нещата в опита да се съберат дължимите милиони
През 2014 година България получи от ЕК едногодишен срок, в който да наеме оценител, който да каже колко струват заменяните имоти, но това не се случи, защото търговете за избор на оценител се проваляха. В крайна сметка в края на 2017 година ресорното министерство обяви публично състезание за избор на фирма, която да извърши оценката за 120 000 лв. без ДДС. Тъй като поръчката беше в условията на форсмажор, беше даден и едва 10-дневен срок за подаване на оферти, пише "Капитал". В крайна сметка оценката е направена от държавната "Агролеспроект", която извърши услугата за 114 000 лв. без ДДС.
