Руското енергийно влияние в Европа не се изчерпва само с доставките на петрол и газ. Руската индустрия за ядрено гориво остава видимо незасегната от санкциите на Европейския съюз повече от седем месеца след като Москва започва война в Украйна – нещо, което не се харесва на властите в Киев и активистите за опазване на околната среда, пише CNBC.
Въпреки осем рунда санкции, представляващи мерки срещу енергийния износ на Русия и призивите на Украйна за налагане на пълно ембарго върху този пазар, руските доставки на ядрено гориво за страни членки на ЕС продължават да намират начини да достигат крайната си дестинация.
Ариана Родриго, мениджър устойчиво финансиране за ЕС в организацията за опазване на околната среда Greenpeace, коментира пред CNBC, че е „абсолютна лудост” ЕС да продължава да плаща на Кремъл, игнорирайки руската търговия с ядрено гориво.
„Ако правителствата от ЕС са сериозни относно спирането на войната, те трябва да прережат пъпната връв на европейската ядрена индустрия към Кремъл и вместо това да се съсредоточат върху засилване на пестенето на енергия и възобновяемите енергийни източници”, смята Родриго.
При представянето на последния пакет от санкции, Европейската комисия не предложи мерки срещу търговията на руско ядрено гориво. Изпълнителното звено на ЕС насочи предходните си санкции към руския петрол, газ и въглища, като част от по-широка стратегия за засилване на икономическия натиск над Кремъл.
Унгария и България бяха най-гласовити в противопоставянето си срещу санкции върху руския уран и други ядрени технологии през миналата седмица, казва Родриго.
ЕК многократно е осъждала войната на Русия в Украйна, обвинявайки президента Владимир Путин, че използва енергетиката като оръжие, за да повиши цените на суровините и да посее несигурност в 27-членния блок. Москва отхвърля тези обвинения.
Няколкото действащи забрани на ЕС, засягащи сектора на ядрената енергетика на Русия, като забраната за достъп до пристанища на кораби под руски флаг за превоз на ядрено гориво, съдържат множество вратички и активистите твърдят, че са необходими много по-строги мерки за намаляване на зависимостта на ЕС от ядрените услуги на Русия.
Това мнение се споделя и в Киев.
Украинският президент Володимир Зеленски заяви в началото на август, че е разговарял с председателят на Европейския съвет Шарл Мишел относно нуждата ЕС да наложи санкции върху руската ядрена индустрия.
„Руският ядрен терор изисква по-силен отговор от международната общност - санкции върху руската ядрена индустрия и ядрено гориво”, посочи Зеленски тогава чрез публикация в Twitter.
Наскоро топ икономически съветник на Зеленски също посочи, че е „изключително важно да се наложат санкции, не само на руския петрол”.
„Петрол, газ, уран и въглища, всичко това трябва да бъде забранено. Защото те използват тези пари, за да финансират тази война”, казва Олег Устенко в края на септември, цитиран от Associated Press.
Руското външно министерство и посолството на Русия в Лондон не са откликнали на молбата за коментар на CNBC.
Руското енергийно влияние се простира отвъд петрола и газа
През април, резолюция на Европейския парламент призова за „незабавно” ембарго на вноса на руско ядрено гориво и настоя страните членки да спрат да работят с руския държавен ядрен гигант „Росатом” по съществуващи и нови проекти.
Но Русия е основен играч на глобалния пазар на ядрено гориво и всеки опит на ЕС да прекъсне зависимостта си от техните услуги едва ли ще бъде безболезнен.
Подкрепен от Путин, „Росатом” не само доминира гражданската индустрия, но също така оглавява и руския ядрен арсенал, а понастоящем надзирава окупираната Запорожка атомна електроцентрала в Украйна.
В Европа има 18 руски атомни реактора, намиращи се в страни като Финландия, Словакия, Унгария, България и Чехия. Всички тези реактори разчитат на „Росатом” за доставка на ядрено гориво и други услуги, пише CNBC.
Подчертавайки мащаба на влиянието на Русия в ядрената енергетика в някои държави-членки, въпреки че настъплението на Кремъл в Украйна продължава, в края на август Унгария обяви изграждането на два нови ядрени реактора от “Росатом”.
Москва е отговорна за близо 1/5 (19.7%) от вноса на уран в ЕС през миналата година, според последните налични данни на Агенцията за снабдяване към Евратом. Само Нигер (24.3%) и бившата съветска република Казахстан (23%) са били по-големи доставчици на уран за ЕС през разглеждания период.
ЕС е платил около 210 млн. евро за вноса на суров уран от Русия през миналата година, според изчисления, оповестени от организацията Investigate Europe, както и други 245 млн. евро, платени за внос на уран от Казахстан, където добива на ядрено гориво се контролира от „Росатом”.
„Говорим за сериозна сума пари“, каза Родриго от Greenpeace пред CNBC, отбелязвайки, че тези оценки отчитат само вноса на уран, докато зависимостта на ЕС обхваща и други услуги по цялата верига за доставки.
Запитана до каква степен вносът на уран в Европа от Русия подкопава нейните усилия да насърчи другите да спрат да купуват руска енергия, Родриго отговаря: „Фактът, че не обсъждаме това както трябва, показва само двойните стандарти на ЕС.“
Говорител на ЕК е отказал коментар пред CNBC.
Още: Кой е най-големият печеливш от газовата криза в Европа?
