Първо дойде пандемията, след това войната между Русия и Украйна. С две големи глобални кризи една след друга, са напълно възможни някои трайни промени във веригите за доставки и търговията, предупреждават експерти.
Войната в Украйна, по-специално, накара страните да се замислят за необходимостта от по-надеждни търговски партньори, пише CNBC.
„Ако пандемията от COVID-19 подчерта необходимостта от съкращаване на веригите за доставки, войната в Украйна акцентира върху важността от надеждни търговски партньори.“, казва Питър Мартин, директор във фирмата за проучвания на стоки Wood Mackenzie.
Цените на енергията скочиха тази година, тъй като инвазията в Украйна дестабилизира пазарите и западните държави наложиха санкции на Москва.
Тази седмица Европейският съюз се съгласи да забрани 90% от вноса на руски петрол до края на тази година. Москва също по-рано заплаши да прекъсне доставките си.
Това промени позицията на федерацията, че ще намери други вносители - покупките на петрол от Китай и Индия вече се увеличиха.
Европейският съюз получава около 40% от своя природен газ от руски тръбопроводи и около една четвърт от този поток преминава през Украйна.
Износът на зърно и пшеница
Милиони тонове пшеница от Украйна, един от най-големите износители на пшеница в света, са блокирани в страната, без да могат да стигнат до страни, които се нуждаят от тях. Това е така, защото руските военни сили блокират Черно море, където се намират ключови украински пристанища.
Преди войната украинските черноморски пристанища представляват около 90% от износа на зърно, според Андрюс Турса, съветник за Централна и Източна Европа в консултантската фирма Teneo Intelligence.
Позовавайки се на войната, както и на пандемията, Мартин добавя: „Тези сили биха могли да доведат до трайно преструктуриране на световната търговия. Глобалната икономика става по-регионализирана – по-къси вериги за доставки към „надеждни“ партньори“.
Търговски блокове
Мартин посочва, че това „не е краят“ на глобализацията, но глобалната търговия може да се реорганизира в два или повече „отделни блока“.
Според Мартин, първият блок ще се състои от Европейския съюз, САЩ и техните съюзници, които наложиха санкции на Русия и изолираха федерацията. Тези съюзници могат да включват Великобритания и Япония.
Друга група може да са страни, които ще се стремят да не заемат страна.
„Ще има блок от нации като Китай и Индия, които поддържат търговия както със санкциониращите съюзници, така и с Русия. Те биха могли да вземат повече енергия и ресурси от Русия, но трябва да поддържат добри отношения с големите икономики в първия блок, които са отговорни за значителна част от търсенето на износните им стоки.“, казва Мартин.
Търговски пътища
„Търговските пътища както по суша, така и по море и обемите, преминаващи по тях, ще бъдат засегнати“, твърди още Мартин.
От началото на войната спедиторите избягват Черно море, където военната дейност на Русия блокира търговското корабоплаване. Това предизвика задръствания в други пристанища в Европа, тъй като спедиторите трябваше да променят маршрутите си.
„Военната активност на Русия в Черно море, нейните постоянни атаки срещу украински пристанища и миниране във водите правят търговското корабоплаване невъзможно.“, пише Турса в съобщение от 25 май.
„Няма лесни начини“ за деблокиране на пристанищата на Украйна, казва той, добавяйки, че се „обсъждат различни предложения за деблокиране на достъпа на Украйна до Черно море, но нито едно не е лесно“.
Сега Украйна се опитва да разработи алтернативни сухопътни и речни маршрути за износ на хранителни продукти в други страни.
„Въпреки че се очаква капацитетът на алтернативните маршрути да се увеличава постепенно, такъв износ вероятно ще бъде по-сложен и скъп в сравнение с морския. Ракетните удари на Русия по железопътната инфраструктура в Украйна могат допълнително да усложнят логистиката.“, твърди Турса.
Печеливши и губещи
Всяко отклонение в резултат на промени в глобалната търговия би довело до облагодетелстване на някои икономики, като Югоизточна Азия, Латинска Америка и Африка, според Мартин.
„Износът ще бъде пренасочен, което изисква да се намерят нови пазари за стоки и услуги и да е необходима логистика, за да се изградят новите търговски потоци.“, казва той.
„Русия вероятно ще бъде най-големият губещ, тъй като въпреки че може да поддържа някои търговски връзки, тя ще бъде изключена от голяма част от световната икономика“, добавя Мартин.
Блокадите в Китай, световният производствен център, също допринесоха за сътресенията, изпитани от корабната и търговската индустрия.
„Това, което очакваме да видим в близко бъдеще, е очевидно по-слабо разчитане на големи търговски пътища между Китай и Европа, както от Китай към САЩ. Това обикновено са участъците, където имате огромни плавателни съдове, които имат между две и пет спирки в Китай.“, каза Кристиан Роелофс, основател и главен изпълнителен директор на фирмата за резервации на контейнери Container xChange.
Маршрутите могат да се променят и могат да бъдат от полза за някои страни от Югоизточна Азия като Виетнам, където повече компании вече произвеждат своите стоки.
От друга страна, места като Сингапур - където корабите обикновено минават по пътя към САЩ - могат да загубят, добави той, обяснявайки, че Сингапур може да бъде заобиколен, тъй като стоките се транспортират от нововъзникващите производствени центрове на Виетнам и Камбоджа директно към западните брегове на САЩ.
„Някои компании започват да произвеждат по-близо до дома, за да ограничат забавянето на доставките поради затваряне на заводи, намалена работна ръка и други фактори.“, казва Джейсън Макман, отговарящ за анализите на геополитическия риск в Morning Consult.
Те могат също да се ориентират към поддържане на по-големи запаси „като предпазна мярка срещу бъдещи смущения“, вместо да имат по-къси вериги за доставки, добавя той.
