След рекордното участие в Пролетния базар на книгата, който се проведе от 19-24 май, освен приятните емоции ще се запомнят и много куриозни моменти. Някои от тях сопделя главния редактор на „СофтПрес“ Димитър Риков в сайта Аз чета.
*
Компетентен господин разяснява езиковите прилики на сина си:
– Нидерландски и датски език е едно и също.
*
Още първия ден духовит дядо ни отвори очите за едни дълго пренебрегвани на 24 май празнуващи.
– 24 май не е празник само на книгите и на хартията, а и… (нагнетяваща пауза) на трабантите! Трабантите имат празник на 24 май, хехе.
*
На пръв поглед нормален господин дълго време се взира в момичето на късмета, която вежливо го пита:
– Желаете ли да завъртите колелото на късмета и да спечелите отстъпка при закупуването на книги?
Господинът пренебрегва въпроса и на свой ред пита внимателно:
– Зъбите ти изкуствени ли са?
*
Двама малчугани на около 8-9 години чакат на опашката пред колелото на късмета.
– Аз искам да спечеля 30 процента! – ентусиазирано споделя първият.
– Аз пък искам целувка от момичето на късмета – не се свени да помечтае вторият.
*
Свирепа лелка задава ултимативен въпрос:
– Колко щанда има Софтпрес на този етаж?
Изкуших се да излъжа, че на този е само един, но на горните имаме 34 щанда на Софтпрес общо, ала жестокостта ми се сломи.
*
Възрастен господин, запознат с тайната история на прабългарите:
– Имате ли книги за рода Дуло от Китай?
*
Десетгодишно момиченце с особено мнение за четенето към баба си:
– Ама бабо, и на горния етаж ли има книги… Ужас. Нали няма да ходим и там?
*
Без да се замисляме, с колегите споделяме помежду си местоположението на някои заглавия:
– Къде е смисълът на живота?
– До вагината.
Осъзнаваме как звучи и избухваме в смях, а в този миг заинтересован и недоразбрал господин откъм детската част на щанда пита:
– А бе вий какви вагини продавате тука?
– Драматургични – пояснявам аз на него и на ококорените около смутените си родители деца.
Книгите всъщност са дългогодишният бестселър „Смисълът на живота“ на Александър Свияш и драматургичният шедьовър на Ева Енслър „Монолози за вагината“.
*
Запознат с някои особени навици на нашия премиер и на нашата авторка господин разяснява пред втрещената ми особа:
– Наталия Кобилкина е добра тука, щото знае български (което много наши клиенти биха оспорили), но там (предполагам, имаше предвид Лондон – където Наталия започва усилено да разработва школата си) няма как да се оправи с езика, а това е важно, защото там не е като тука, но пък Бойко Борисов прави с онази Цветелина същото – размяна на съпруги, и го е правил с една от телевизията и оня, дето беше шеф на ония, ама не ги знаете вие тези неща.
Уверих го, че е прав. Наистина не ги знам.
*
Кротък човечец на около 50 пита:
– Имате ли я книгата за онези точки, по които се пипат жените.
Разочаровах го.
*
Посветена в биологичните чудеса дама на средна възраст споделя:
– Ако не пиете вода 7 дни, лошата вода, натрупана в клетките ви, ще се изпари и тялото ви ще се възроди.
Все пак изтъквам:
– Аз от училище знам, че без храна човек може 40 дни, но без вода само 3.
– Не е така.
Може би не само тялото ще се възроди, ами и душата, как мислите?
*
Объркана дама пита:
– Тези отстъпки, дето ги давате от колелото на късмета, за кои книги важат?
– За всички, госпожо – отговарям.
Прозрял измамната ми природа, дядото до нея разобличава издателството:
– Госпожа, в тези книги нищо не пише, затова са с отстъпка.
В погледа на жената към мен се четеше съчувствие.
*
– Това списание какво е тука, а? – заковава ме с въпрос един възлудичък чичка.
– Това е каталог на издателството, господине – опитвам все пак.
– Ама нали е Панаир на книгата, а?
– ?!
– Защо пробутвате списания на Панаир на книгата, а?
– В каталога се съдържа информация за книгите, които издателство Софтпрес предлага на Панаира, господине – не се отказвам.
– Ама е Панаир на книгата, не Панаир на списанията, нали?
– …
– Нали, а?
Отказвам се. Чичката победоносно отминава.
*
Две дами питат колежката:
– Защо на детската ви книжа „Лъвчо“ има червена точка, която забранява на деца под 18 години да я четат?
След миг на колебание, колежката обяснява:
– В червеното кръгче пише 18 стикера. Книжката е за деца на 4-5 години.
*
Баба-лъжец разглежда детските книжки и говори по телефона:
– Да, да… да, разбирам те, но просто не съм в София. Какво да направя?
*
Баба-философ и внуче, влюбено в книгите:
– Бабо, моля те, купи ми поне една!
– Нали ти купих кръстословици, защо ти е книга?
*
Възрастен господин към сина си:
– Тоя Стив Джобс беше приятел на Никола Тесла.
*
Човек, явно готов да патентова перпетуум мобиле, задава въпрос на момичето на късмета:
– Ако не спре да се върти, мога ли да го спра с ръка?
*
„Адекватен“ въпрос на езиковата част на щанда:
– Има ли разлика между разговорника за напреднали и разговорника за начинаещи?
*
Разочарован речников съдник:
– Ъ, в този речник само думи има…
*
Без коментар:
– Прощавайте, къде има изложени книги?
*
Без коментар:
– Знаете ли къде е Екатерина Медичи?
*
Без коментар:
– Добър ден, търся съзнателна медицина.
*
Радостен късметлия:
– Спечелих отстъпка! Какви продукти предлагате?
– Ами… книги.
*
Засмян младеж на около 12 към намръщения си баща:
– Тате, трябва да прочетеш тази книга. Имаш нужда.
Държи „Обща култура“ от поредицата „Тестове за интелигентност за деца“.
*
Висок татко поучително обяснява на отегчения си син:
– Вземи прочети „Старогръцки легенди и митове“, ще ти е полезно.
Многознайкото го стрелва с поглед:
– Че аз няма да ходя в Древна Гърция, за какво ми е?
*
Възрастен дядо с мисия:
– Търся изкушението на преподобната Стойна.
Оставих го да търси.
*
Около 10.30 сутринта в петък приветлив чичко с непренебрежим естествен аромат се доближи с танцова стъпка до щанда и се наведе към мен. В игривия му поглед се раждаха и умираха вселени от лудост, а предизвикателно разкопчаните двери към глъбините на семейните му бижута будеха силно озадачение сред околните.
– Добър вечер!
Не каза много, а после бързо отмина, но вярвам, ще се съгласите, че това е най-заслужилият бисер на Пролетния панаир на книгата.
