Един от най-добрите български журналисти с невероятна амалгама от поезия, забавна хроника на чувствата и роман.
След успеха на психологическия роман „Кладенецът” и пъстрия букет „България за начинаещи” журналистът и писател Веселина Седларска се изправя лице в лице с една от най-близките си спътници в живота – депресията.
„Депресията ме обича” само привидно е книга за онова често бъркано с тъга безчувствие. В 212 страници Веселина извървява дългия път към себе си. Припомня си трагични за България и за себе си дати. Изживява своята и чуждата болка буква по буква, за да създаде невероятна амалгама от поезия, мемоар, хроника и роман.
Борещ се със собствените си страхове, един от най-добрите журналисти в България застава честно и откровено пред читателите си, прави ги част от една помитаща сценография, съвсем неосъзнавайки, че „споделената болка е половин болка”.
„Депресията ме обича” е преди всичко книга за себе си и за другите. За всеки един, на когото му е била нужна цяла вечност, за да надживее тази „фрактура на душата”. И най-вече – книга за светлината.
Разказ за прозрачната тъмнина, която все някога избелява в надежда, за лабиринта на скръбта и за пропукването на тишината. Това не е книга за самопомощ. Но най-вероятно се нуждаете точно от нея.
Това е книга за живота. Такъв, какъвто ти се случва, ако си от „хората с дежурни сърца“. Когато между доброволния избор да подреждаш малките парчета от един свят, подобен на „село, в което еднакви хора се молят за еднакви неща на различни богове“ и необозримото пространство на душата ти има счупване. В тази фрактура, наречена депресия, можеш да се загубиш. Но можеш и да се взреш в тъмната ѝ бездна и там в процепа да откриеш светлина. Тази книга е тази светлина. Написана с откровеността на духа и силата на най-съвършения език. Преживяна до всяка буквичка. Споделена във всеки образ. Мъдра и човечна, топла и нехленчеща. Книга, която четеш с молив и ти се иска да я подчертаеш цялата, за да разполагаш винаги с най-ефикасния комплект за спасяване на оголели от чувстване души.
Мария Касимова-Моасе
Веселина Седларска пише открито, умно, точно. Лековито. Изправя ни пред огледалото и ни подава ръка, за да ни преведе през всичко, което можем да видим в него и отвъд него, далеч и дълбоко, там, където ще се срещнем с душите си и ще се съберем отново с тях.
„Депресията ме обича“ не е учебник по психология, макар че е съгласие с това, което се знае от науките. Не е роман, макар че има красив поетичен език, ярки герои, остри ситуации.. Не е публицистика, макар че поставя личното страдание, разболяване и излекуване в контекста на живото съвременно българско общество. Тя е всичко това, но и нещо различно, нещо повече. Не е наръчник за самопомощ, но вярвам, че ще помогне на много хора.
Мария Донева
