Дали когато през 1922 г. Франсис Скот Фитцджералд обещава на издателството си да напише „нещо различно - нещо необикновено, красиво, простичко и същевременно заплетено...” e очаквал, че „Великият Гетсби” ще бъде този значим, влиятелен, епохален роман, модерна класика? И то по начин, който е особено популярен последния век и който освен читателите вълнува и Холивуд, за да направи пет филмови екранизации през последните сто години, по една за всяко поколение.
Екранизациите няма да останат само пет, защото дават ценностни ориентири, но и заради структурата на историята, конструирана от елементи, повтарящи се в много филми (и книги), въпреки привидното им многообразие. Става въпрос за т.нар. морфологически анализ, който да сведе цялата история за Гетсби до четири стъпки (нелинейно разказани), а именно:
1. Младият, способен Джими Гетс създава предпоставки за възход, за развитие, поставя си цел, устремява се към успеха.
2. По време на възхода му се налага да прави компромиси със съвестта си, да съгреши, да извърши престъпления, за да постигне целта си.
3 След като е постигнал успеха Великият Гетсби се озовава в състояние на душевен, емоционален дефицит (осъзнал е че е продал душата си на Дявола), болка, които се опитва да компенсира.
4. Великият Гетсби получава наказание и/или изкупление?
Тази структура може да се опрости допълнително до „Възходът и падението на ...” и се открива в много филми и книги. В тяхното разнообразие възходът може да се дължи на късмет, упорит труд, изобретателност, силен и постоянен характер, а падението на престъпление, грях, порок, промяна в характера и др. Последният филмов Гетсби - Леонардо ди Каприо изиграва персонаж по сходна структура във филма „Вълкът от Уолстрийт”. (1) Джордан Белфърт („Вълкът от Уолстрийт”) започва работа като брокер и открива, че има талант и качества за тази професия, (2)за да създаде собствена компания, чрез която освен баснословни печалби трупа и грехове, пороци, закононарушения, (3) но вследствие последните светът му започва да се срутва и (4) той е арестуван и осъден, а на един последен етап след излежаването на присъдата си осъзнава, че трябва да живее законосъобразен, минимално порочен и греховен живот. Вариантът на структурата „Възхода и падението на Джордан Белфърт” завършва с наказание и изкупление.
Във филма „Белязаният” героят на Ал Пачино - Тони Монтана (1) решава да прояви силата на характера си и устойчивостта на психиката си (2) като се еманципира и противопостави на шефа си и създаде своя собствена наркомрежа, но (3) деградира и убива близкия си приятел, губи съпругата и сестра си, за да остане сам и (4) бъде ликвидиран. При Тони Монтана няма изкупление, а само наказание.
Двата филма се развиват при различни обстоятелства, в различна ситуация и време, но показват как една и съща структура може да образува около себе си различни съпътстващи теми и проблеми. Такава тема във „Вълкът от Уолстрийт” би могла да бъде дали брокерската работа под сериозен стрес не провокира употребата на наркотици и алкохол, а в „Белязаният” дали безработните мигранти (като Тони Монтана) в САЩ не трябва да се трудоустрояват и интегрират по-ефективно, за да не тръгнат по престъпен път.
Структурата не дава всички теми налични във „Великият Гетсби”, а само конструкцията, около която се изграждат и реализират конкретните идеи, причини, условия и поводи за „Възходът и падението”, целия богат контекст на книгата. Именно изграденото около структурата, контекста на книгата, както и изкуплението и наказанието са предмет на настоящата статия.
„Великият Гетсби” представлява творческо пространство, наситено с толкова много теми, акцентирани и пасивно присъстващи, че близо век по-късно културното му влияние не изглежда да намалява. Навярно голяма част от великите произведения на изкуството притежават широк спектър на съдържание, който провокира допълнителни впечатления, асоциации и интерпретации. „Великия Гетсби” генерира множество такива без да пита за когнитивната и емоционалната интелигентност и познавателните натрупвания на възприемащия, вероятно защото адресира теми, стари, колкото света.
Още с второто си изречение Фитджералд прави уговорка за нещо премълчавано, недоизречено: „Почувстваш ли желание да критикуваш някого — ми рече той — просто си спомни, че не всички хора на този свят са имали преимуществата, които си имал ти.“. Този увод сякаш задава тон на разказ, в който написаното, артикулираното е само част от по-богато, съществуващо внушение. На имплицитни теми и мотиви, разположени в наситен исторически, идеен и културен контекст.
Този контекст е грехът. Всички главни персонажи, цялото общество в романа са грешни или както Ник Карауей ги нарича „пропаднали хора”.
Това е проблем. Преобладаващата религия в САЩ е протестантството, което се основава на изкупление на греха. Протестантската етика стои в основата на капитализма според водещия теоретик по темата Макс Вебер. Тезата му е, че капитализмът е резултат от дълбоки социални промени, настъпили вследствие в мисленето и етиката. Настъпили вследствие на протестантската Реформация, започнала с противопоставянето на Мартин Лутър срещу Католическата църква. Като резултат от това противопоставяне се раждат няколко нови протестантски религиозни деноминации, които носят със себе си рационалността на новото време. Богоугодно е човек да води праведен, етичен, скромен и умерен живот, но вече и да се труди неуморно, продава труда си и трупа капитал. Огромна разлика с труда на католика, полаган за обикновено препитание - отглеждане или произвеждане на повечето от онова, което е потребявал. През Средновековието освен, че търговията съществувала ограничено, свещениците все още проповядвали, че времето принадлежи единствено на Бог, поради което не трябва да се продава. Да се продава труд срещу време било нещо почти толкова лошо, колкото и лихварството – продажбата на пари срещу лихва. Протестантството от „порок” прави от парите и капитала висша добродетел и атестат за богоизбраност, но условието е да не се консумират. Удоволствията и наслажденията от всякакъв характер трябва да се минимизират за сметка на труда, който е свят и позволява изкупление. Съществена разлика с католицизма, при която грехът се изкупува с индулгенции. В Пуритантството моралът е с толкова необичайна строгост, че счита плътските удоволствия и забавлението като грях. До началото на XX-ти век капитализма се еманципира от протестантвото, но религиозните порядки продължават да действат в държавите с преобладаващо протестантско вероизповедание.
Но в считаното за достоверно описание на американското общество във „Великия Гетсби” са показани диаметрално противоположни нрави - контрабанда, корупция, изневери, лъжи. Персонажи, които не само не работят, но и демонстративно консумират в пълно противоречие на Веберовата „Протестантската етика и духът на капитализма”. Гетсби и другите главни герои живеят помпозен, парвенюшки живот на импозантни приеми с шампанско на корем, лъскави коли, дрехи по последна мода. Лукс и излишък в среда на показно безделие. Изглежда като пореден пример как теорията е „изпуснала” реалния живот.
Разминаването е решено от американския социолог и икономист от норвежки произход Торстайн Веблен в книга му „Теория на безделната класа”. Тезата му е противоположна на Веберовата и описва нравите в САЩ в края на XIX и началото на XX-ти век, когато страната се намира в икономически подем. Спазваните векове протестантска етика на ограничаване на консумирането крушират в тази епоха, в която, по логиката на махалото от полюса на неуморния труд, свръх самоограничение и самодисциплина, обществото се люшва в другия полюс на показно, ирационално консумиране и безделничество. „Теория на безделната класа” не е реакция на „Протестантската етика и духът на капитализма”, дори е по-ранна от нея. Торстайн Веблен прави историко-антрпологически анализ, за да обоснове, че обособяване на безделна класа е имало във обществата от първобитните хора насам. Извода от синтеза на двете тези би бил, че безделна класа винаги е имало, а протестантството само временно е подтиснало неизбежната ѝ поява.
Отслабването на протестантската догматика и аскеза връща греха и подронва пуританския вариант на Американската мечта. Паралелно с това избуява корупция, свързана не само с преодоляване на ограниченията на „Сухият режим”, който от своя страна е генератор, както на грях, така и на (организирана) престъпност. Теми с присъствие в книгата.
Въпреки ограниченията и рестрикциите за разпространение и употреба на алкохол, 20те години на XX-ти век е период на придобиване на политически свободи и осъществяване на икономически растеж. Икономическото развитие в началото на десетилетието (до 1928 г) е впечатляващо, полагат се основите на нови индустрии и се развиват стари. Поточната линия на Форд умножава в пъти производството на автомобили, а като практика се разпростира и в други производства. Провежданата политика на либерализацията и дерегулация (освен на алкохола) допълнително стимулира растежа на бизнеса. Такава политика естествено довежда до неравномерно разпределение на богатството, изразяващо се в минимално увеличение на заплатите на работниците за сметка на големи корпоративни печалби, които от своя страна стимулират развитието на Уолстрийт. И автомобилите, и Уолстрийт се приемат за даденост сто години по-късно, но тогава са удивителни събития, отразили се в съзнанието на Фитцджералд.
Новопридобиваните политически свободи произтичат вследствие на еманципация на нежната половина на американското общество. В десетилетията преди 1920 г. жените в САЩ се сдобиват с редица нови икономически и политически права, регламенирани чрез законодателни промени - улеснено придобиване на имущество, свободи при сключване на договори, изготвяне на завещания и пр. Все повече дами записват и завършват висше образование и заемат квалифицирани работни места. Каскадата от законодателни промени, промяната в мисленето, заедно с редица обществени движения (основно Суфражизмът) донасят голямата победа – правото на жените през 1920 г. да гласуват във всички Съединени щати. Темата за еманципацията е изконно свързана с настоящата статия, тъй като авторът на „Великият Гетсби” имплицитно обхваща цялата амбивалентност на положението на жените. От една страна стоят новоизвоюваните свободи, които улесняват греха и им позволяват фриволно и леконравно поведение, но от друга нито Дейзи, нито Мъртъл могат с лекота да разтрогнат браковете си (чакат да бъдат отведени), вероятно заради финсово-икономически причини, но и заради обременеността от традицията. Последните съображения обаче не ги спират да изневеряват. Темата за женската нравственост присъства по цялото протежение на книгата.
Измамна би била привидност, че Фитцджералд копае изцяло в мъжката психология, през перспективата на Ник Карауей, но и в интензивната душевна активност на Джими Гетс като централен сюжет. Вдъхновението и пронкновението да успееш толкова, че да митологизираш личността си, да притежаваш почти всичко. Включително и най-престижната и желана среда и компания, за да ги избягваш. Явно Гетсби не намира там смисъла, а дава богатството и живота си за преследване на емоционални цели, на идеализиран образ на жена, към която не задава въпроса „Защо забрави”? Дълбоко в сърцето има рани, които времето не може да излекува.
Мъжката перспектива е основна, но съществена част разглежда женската душевност и представлява своего рода предупреждение, че ако една жена практикува полиамория (не казваме полигамия), ще избухне война и ще има жертви. Грях с непогасена от античността насам давност, от времето на Хубавата Елена и Троянската война. Ако приемем аналогията между Дейзи (и Мъртъл) и Хубавата Елена за достоверна, то последното аргументиране на тезата, че основен контекст на книгата е греха, принадлежи на Данте Алигиери, който поставя прелюбодейството, греховните любовни страсти и конкретно Хубавата Елена във втория кръг на Ада. Адски бури и ветрове брулят душите на прелюбодейците във втория адски кръг. Там Елена не е сама, а е в компанията на Парис (Гетсби). Том и съпругът на Мъртъл, Джордж по обясними причини също попадат в Ада. Ник Карауей изглежда отказва порока, но подпомага изневярата, така че не е напълно невинен.
Не вменяваме повече на книгата повече от това, което Франсис Скот е замислил, тъй като темите са налични в нея. Дали все пак Фитцджералд с намерение, осъзнато е поставил и писал по всички тези теми и въпроси? По-скоро не, а просто му се получава. Нека обаче няма съмнения, че е огромен автор, изповедник на времето си с умения да транслира и репродуцира натрупаното, традицията и притежаващ отлични писателска интуиция и сензитивност по отношение на човешката душа и болка.
Румънският философ Емил Чоран казва „Не Бог, болката има предимството да е вездесъща”. Легитимността на тази мисъл би дала основание да се мисли за изкупление. Неадресирана молитва, подписана от грешник с променено име, за да избегне поне Денят на страшния съд, може да бъде историята на Гетсби за онези, който вярват в отвъдността на човешката душа. За всички останали е наказан да умре като ничий човек, като куче.
Автор: Явор Гочев
