„В тази книга ще говорим за това, което малко старомодно наричаме „поставяне на граници на децата“. Ще видим как ние, като човешки същества – включително малките и големите деца, – можем да се разграничаваме едни от други без да има наранени, като в същото време съхраним качеството на общуване на високо ниво.
Любовта, която изпитваме към своите деца и близки, се възприема по един начин от нас самите и по друг от хората, които обичаме. Тяхното изживяване зависи от нашето умение да превърнем чувството си на любов и нежност в изпълнено с любов и нежност поведение.
Да бъдеш обичан е строго индивидуално усещане при малки и големи, но за всички важи едно – не се чувстваме обичани, когато някой нарушава или не зачита личните ни граници. Ако това се случва многократно и грубо, самоуважението ни се понижава, а с него и нашата способност да действаме конструктивно.
Нужно е време, за да опознаем личните си граници. Някои от тях усещаме интуитивно, но за други разбираме чак след много години, а ни трябва и време да се научим да ги изразяваме по разбираем за другите начин.
Да опознаеш границите на друго човешко същество не е механичен процес – като да спреш на червено, например. Когато опознаваш границите на другия, трябва същевременно с това и да се научиш да съхраняваш себе си спрямо тях. Трябва да можеш да кажеш „да“ на границите на другия човек, без това да означава „не“ на теб самия.“
