Книгата „Кратка теория за пътуването и пустинята” на Кристиан Крусат (включена в поредицата, представяща новите литературни гласове на творческа Европа) бе представена от изд. Персей и фондация „Европа и светът“. При домакинството на Гергина и Владимир Дворецки хора, изкушени от художествената словесност, тълкуваха тези съвременни литературни приказки за възрастни.
В разговора се включиха преводачът на книгата Румен Руменов, редакторът Красимир Проданов, председателят на фондация „Европа и светът” Гергина Дворецка, преводачката Анета Данчева-Манолова, поетесата Виктория Катранова, издателят Пламен Тотев, преподавателят и преводач Ангел Манолов, Людмила Еленкова от радио „Хеликон“ и др.
„Тази книга има една особеност – че чрез всяка дума попадаш в различно емоционално състояние – каза редакторът на българското издание Красимир Проданов. – Реално след първи прочит ти се губиш някъде в думите на автора. Не че книгата е толкова сложна, но всяка брънка от нея е символ на някакво наше състояние, а понеже човешките състояния са неизброими, тази книга ни представя много нюанси.”
„Може да четеш изключително поетичен текст и в следващия момент да се натъкнеш на дума, която да те шокира – сподели впечатленията си Гергина Дворецка. – То е като внезапно изплезване на човек, който ти е изглеждал романтичен.”
„Непредсказуем автор!” – беше лаконичният коментар на поетесата Виктория Катранова.
Анета Данчева вижда нещо общо в стила на испанския автор и една книга, която е превеждала и която също е спечелила литературната награда на ЕС, „Аутистът и пощенският гълъб” от Родаан ал Галиди. Според Людмила Еленкова пък Кристиан Крусат е близък до автори като Мануел Ривас, които се съсредоточават върху детайла. Владимир Дворецки намери прилики между Крусат и Борхес. Стана ясно, че в имейл до българските си издатели Кристиан Крусат е изразил възхищението си от оформлението на българското издание – снимката и дизайнът на корицата са дело на Деница Проданова.
Според писателя, това е най-хубаво оформеното издание на книгата му досега. Авторката на снимката, Деница Проданова, обясни какво точно представлява тя: мъничкото цветенце, поникнало върху дървените скари, които водят към дюните на Аркутино.
Самите дюни напомнят за пустинята от заглавието на книгата, но на самата снимка неясният хоризонт с пясъчен цвят всъщност са дъските на скарите, по които хората отиват към плажа. Може би следващият минувач е стъпкал това крехко цветенце, но то е запазено на снимката, както написаните думи запазват нашите състояния, понякога граничещи между съня и реалността, като разказите на Кристиан Крусат от сборника му „Кратка история за пътуването и пустинята“.
