„Тайни на Софийския царски дворец. Възпоменателен тур”, билингва издание на български и английски, представлява изискан гид из салоните на двореца, основаващ се на действителен тур за дипломати, организиран от автора, мотивиран за книжен вариант от успеха на това начинание. Освен квалифицирана и галантно поднесена информация за архитектурата, декорацията и историята на дворцовата сграда, гидът запознава с тайните на дворцовия живот, шегите на цар Фердинанд, бижутата на династията. Хвърля се и един по-общ култур-философски поглед връз декадансните вкусове на монарха в контекст на европейска неовизантинистична вълна. Прециоз на галантна проза и салонна хроника, гидът следва най-добри образци. Снабден е с архивни черно-бели снимки на дворцовата сграда.
Любомир Милчев
В новата политическа история на България монархическата институция заема точно половината от времето й. Мястото, където е протичал дворцовият живот, Дворецът е не само властови център, място където са решавани съдбовни за държавата въпроси, но и средище на дворцовия етикет, интриги и дори лични драми. Заварена от Освобождението като неголямо и неуютно за живеене селище, на София е отредена съдбата на бъдещо средище на политическия живот на току- що създадената държава и столица на Княжеството.
В качеството си на държавен глава новоизбраният княз Александър Батенберг е принуден от обстоятелствата да използва една съществуваща вече даденост – турският конак, исторически обременен със спомена за неотдавнашния съд над Апостола Васил Левски. Оттук насетне, след няколкократни преустройства, Дворецът ще бъде не само дом на монарха и неговото семейство, но и институция, от която произлизат важни и съдбовни за държавата решения. На фона на немалкото на брой изследвания върху живота на монархическия дом, животът който е протичал вътре и средата, в която е ставало всичко, остават до голяма степен непознати. Но Дворецът и до сега съществува, съхранен въпреки превратната съдба на монархическата институция, в забързаната си делничност ние всеки ден преминаваме край него, без да си задаваме въпроса за живота протичал тук. А възстановяването на картината на този живот днес е все още възможно, независимо от това, че много от станалото тук е безвъзвратно изличено от времето. Проектът си е поставил амбициозната и общополезна цел да ни върне към това отминало време, да ни направи съпричастни и лично участващи посредством едно интересно решение – чрез една разходка из двореца, където авторът е гид, в чиято компетентност и умение да разказва той ни убеждава на всяка крачка. Така преминавайки от помещение в помещение, запознавани със станалите тук събития, ние се запознаваме не само и не единствено със събития, свързани с персоната на монарха и семейството му, но и с част от собствената ни история, в която монархията не е просто кратък исторически епизод.
Извършените в годините промени и преустройства на интериора и екстериора на Двореца са сериозен проблем за исторически реконструкции. Тези проблеми са обаче успешно преодолени чрез умелото използване на исторически документи и увлекателния разказ на автора. Превратната му историческа съдба – от турски конак и съдилище, през средище на българската монархическа институция до съвременен културен институт, все още го прави привлекателен за всеки изследовател. Днес той е съхранен като неотменима част от историята на столицата ни. Именно поради това, решението за исторически екскурз към недалечното ни минало, посредством него, следва да бъде приветстван.
Текстът е добре структуриран, приятен за четене. Стилът на авторът е подходящ, малко архаизиран, което спомага за още по доброто „пренасяне” в миналото и усещането за съпричастност.
Проектът е важен и значим в контекста на досега издадените у нас изследвания и литературата по тази тема за най-новата ни история. Той е и без всяко съмнение приносен, що се отнася до историята на монархическата институция у нас. Посредством този проект, Дворецът ще се превърне в притегателен обект за много наши и особено чужди туристи.
