„Странстващият албатрос“ е дебютният роман на Деметра Дулева. Историята започва сред сивотата на София от края на 90-те години, пренася ни в самотата на космополитния Брюксел и завършва на брега на Сена, в оживения, творчески Париж. И макар някои от местата, на които героинята се спира в търсене на щастието, да са чужди и непознати, трудностите, които среща по пътя са универсални и всеки читател може да се припознае в нейния стремеж да открие къде принадлежи наистина.
Относно романа, Деметра Дулева споделя:
Родена съм в годините на социализма. Половината си живот съм прекарала в България, другата – в чужбина. И още не знам коя от двете части е по-добрата. Живяла съм в четири държави, говоря пет езика, сменяла съм работа и жилище десетки пъти. Вярвам, че най-добрият начин да разкажеш действителността е, като измислиш история за нея.
Специално за премиерата на романа, писателката ще пристигне от Париж, където живее от години. На 5 септември „Странстващият албатрос“ ще бъде представена в София, в Книжен център „Гринуич“, на 10 септември – в Пловдив, а на 13 септември писателката ще се срещне с почитатели на шатрата на ИК „Хермес“ по време на „Алея на книгата“ в София.
За книгата
Габриела слиза на Северната гара в Брюксел с малко багаж, китарата на Нико и една черна котка. Но храброто й пътуване, изпълнено с неочаквани срещи и странни премеждия, едва сега започва. Животът в крайните квaртали на София, Брюксел и Париж може да е удивително еднакъв. Защото най-трудно навсякъде е това, което Габриела единствено търси: да бъде отново щастлива...
Деметра Дулева завършва италианска филология и английски език в Софийския университет. Специализира сравнително езикознание в Рим. Години работи като преводач на свободна практика. От 2003 година се присъединява към състава на Министерството на външните работи. „Странстващият албатрос“ е първата й книга.
За странстващия албатрос
Странстващият албатрос е морска птица, която със своя четириметров размах на крилете оглавява класацията на птичите видове. Учените я смятат за най-голямата летяща птица на земята. Най-много екземпляри от този вид се срещат около Южния Ледовит океан, като единични представители се наблюдават в Белгия, Франция, Испания, Швеция и Англия. Основната им храна са сепиите и рибата. Странстващите албатроси обичат да се движат след корабите, защото се хранят с изхвърлени рибни отпадъци. В такъв момент се събират на ята, за разлика от обичайното търсене на храна, когато са винаги сами. Този вид албатрос прекарва от пет до седем години в полет над океаните по причини, все още неизвестни на орнитолозите. Едно от мненията е, че го правят, за да съзреят след излитането от гнездото, а друго, че им е вродено, за да могат да се научат да летят добре.
