„Човешката природа“ от Йорген Бреке (изд. „Изида“, превод Евгения Кръстева) е роман, който с подхода си към мотивацията на престъпленията успява да изведе скандинавската криминална литература на следващо ниво. Уж наглед независими едно от друго престъпления и човешки съдби се оказват фатално свързани.
Хладнокръвният и изкушен от насилието полицай Ролф Фагерхюс планира да отвлече дъщеричката си и да избяга с нея в чужбина. За да си осигури средства за това, ограбва и убива наркопласьор, свидетел на което става синът на убития. Сред блокираните от сняг пътища Ролф се натъква на американската полицайка Фелиша Стоун. Тя бързо разбира, че е попаднала на човек, който вече е загазил и е готов да убива. Фелиша открива умиращото момче и прави всичко възможно да му помогне, докато хладнокръвният убиец е по дирите им.
Междувременно двама студенти наркомани правят най-голямата грешка в живота си,¬ като открадват от наркобос голямо количество хероин. В резултат на това единият е изхвърлен през балкона на апартамента си, а другият спешно трябва да намери пари, за да плати наркотиците. Ане, жената на Ролф, съблазнява бияча на наркобоса, за да й помогне да убие съпруга й.
Но плановете на всички тези хора се объркват, заплитайки съдбите им по непредвидим начин. Норвежкият следовател УдСингсакер - съпруг на Фелиша Стоун, трябва да открие връзката между тези случаи и да се опита да разбере човешката природа, която освен с прочутите четири типа темперамент се характеризира със страсти, любов и неподозирана склонност към престъпления. Оказва се, че наблюденията на Хипократ за нея са валидни и днес.
Авторът на „Където злото властва“ и „Заспивай сладък сън“ отново създава криминален шедьовър. Романната структура, вървяща напред-назад във времето, е оригинална и подвеждаща. Така е до експлозивния финал, където става ясно, че всички тези герои са част от една и съща история. Четенето на този необикновен трилър е като сглобяване на триизмерен пъзел.