„Учителят по фехтовка” на Александър Дюма представя руски тайни и загадки
Загадка и до днес остава това как без нито веднъж да е посетил Русия, Дюма написва „Учителят по фехтовка”, един от най-реалистичните романи за времето на декабристите. Неслучайно романът е забранен от император Николай I, а Дюма е обявен за персона нон грата в Русия до смъртта на владетеля.
„Учителят по фехтовка” сега излиза за пръв път в превод на български в издание на „Персей”.
Тъй като романът дълго време е забранен в Русия, тази инерция действа дълго време и у нас. И докато „Граф Монте Кристо” и „Тримата мускетари” са издавани многократно, „Учителят по фехтовка” досега бе непознат на българския читател.
Романът е подробен разказ за историята на декабристите и въстанието им от 1825 г. и грабва читателя заради рядката дарба на Дюма да създава живи диалози, както и се превръща в истински художник и живописец, когато рисува руския пейзаж, но и в социален анализатор, когато описва самобитните нрави на руското общество.
Главният герой на книгата е млад французин, учител по фехтовка, който чува, че Русия е истинско Елдорадо за уверените в таланта си авантюристи, и решава да замине за Санкт Петербург. Пристигайки в града, попада сред местната френска колония и не му е необходимо много време, за да си състави мнение за сънародниците си, които виждат във всеки новопристигнал конкурент и заплаха.
Различна от тях е Луиза, на която той носи писмо от Париж. Отношенията с нея са сърдечни, топли и приятелски. Тя ще му помогне да се установи в града.
Луиза го представя на своя приятел и любим – граф Аненков, който истински и безгранично е влюбен в нея. Младият граф се превръща в негов покровител и му помага с препоръки и съвети.
Съдбите на тези млади хора са вплетени в епохата на мразения император Павел I и неговото 5-годишно противоречиво управление, на император Александър I и Великия княз Константин, както и на най-малкия – Николай I. На фона на великолепните императорски резиденции, прекрасни паркове и красиви дворци се разгръщат сложни човешки взаимоотношения, изпълнени с любов и омраза, вярност и предателство, себеотрицание и благородство.
Случайност ли е, че „Учителят по фехтовка” на Дюма е най-реалистичният роман за руските декабристи? Руски изследователи представиха невероятно любопитна хипотеза, която изглежда абсурдна, но е подплатена с логични доказателства. Според нея най-големият руски поет Александър С. Пушкин не загинал в дуел, а инсценирал смъртта си, след което се прехвърлил във Франция и там се превъплътил във френския писател Александър Дюма. Подобно нещо изглежда невероятно, но изследователите са направили много детайлно проучване на живота и творчеството на двамата автори и откриват немалко убедителни аргументи, освен факта, че писателите имат едно и също име, а след смъртта на единия изгрява звездата на другия далеч от родината на първия.
Изследователите посочват романа като най-реалистичното произведение, написано от чужденец за времето на руското самодържавие и декабристите. Като съавтор и герой на книгата Дюма посочва истинския си учител по фехтовка Огюстен Гризие. Обаче в творбата личи изключително познаване на руската действителност от онова време, а самият автор никога не е стъпвал в Русия. Само руснак, живял близо до императорския двор, би могъл да представи в художествено произведение всичко това. Върху тази основа стъпват руските изследователи, които провокират милионите почитатели на Дюма, че зад неговата личност се е скрил не кой да е, а Пушкин.
Двамата са почти на една и съща възраст – Пушкин е роден през 1799 г., а Дюма – през 1802 г. Приличат си и външно – мургави, с тъмни къдрави коси, с еднакви черти на лицето. Имат еднакъв произход – прадеди с африкански корени (на Пушкин - Ибрахим Ханибал, арапът на Петър I; на Дюма – чернокожа баба, робиня от Хаити). Приличат си и като характер, и като таланти. Притежават едни и същи качества и недостатъци – не само литературен талант. И двамата са бунтари, избухливи, независими, със свое мнение и готови да го отстояват независимо от цената, която плащат за това. И двамата взимат постоянно заеми и живеят широко на кредит, обичат жените и с леко сърце провокират дуели. И двамата знаят отлично и френски, и руски език, а Дюма превежда стихове на Пушкин на френски.
Според тази хипотеза Пушкин инсценира смъртта си, защото настъпва най-мъчителният период в живота му. Затънал е в дългове и немилост пред императора, който забранява произведенията му („Медният конник”). Не му върви и в личния живот. Жена му Наталия Гончарова флиртува наред, особено с французина Жорж Дантес, за което всички в светските кръгове говорят. И на 27 януари 1837 г. в Санкт Петербург поетът отива на дуел с Дантес и е ранен, като куршумът прониква през бедрото му в корема. При нужното лечение той е могъл и да оцелее, което е възможно и да се е случило. Погребението на Пушкин се превръща в конспирация. Според литературния изследовател Александър Никитенко почитателите на поета са подведени и траурната церемония не е извършена в в Исакиевския събор, където е било очаквано, а тайно през нощта в Конюшенната църква, а след това поетът е погребан в Псков. Веднага след смъртта на Пушкин във Франция изгрява звездата на Александър Дюма.
Първите появи на Дюма са 15 години по-рано, когато Пушкин живее на юг и няма свидетели на престоя му там. На това залагат изследователите и изтъкват тезата, че заради авантюристичния си характер руският поет е можел да живее двойствен живот в Русия и във Франция.
В творчеството на Дюма могат да бъдат открити и Пушкинови черти. Д’Артанян твърде много прилича на руския поет. Факт е, че Пушкин предизвиква 15 дуела. В образа на Миледи прозират чертите на Наталия Гончарова. Поетът се влюбва в Наталия, когато тя е на 16 години, на толкова е и Миледи, когато се омъжва за Атос. А реверанс за несправедливо нарочения за убиец на Пушкин Жорж Дантес е, че Дюма го превръща в положителния герой от „Граф Монте Кристо” – Едмон Дантес.
