Носителят на златен медал на името на Исабел Алиенде за най-вдъхновяваща проза за 2021 г. „За жените и солта“ от Габриела Гарсия се появява и на български.
Само за няколко месеца „За жените и солта“ от Габриела Гарсия се превърна в безапелационен бестселър на New York Times, а преди дни романът стана носител и на златен медал на името на Исабел Алиенде за най-вдъхновяваща проза за 2021 г.
Многопластов и изящен, „За жените и солта“ се появява и на български език в превод на Паулина Мичева (изд. „Сиела“), за да проговори с гласовете на хиляди жени и да изгради мост между съдбите на няколко поколения, съчетавайки магическия реализъм на Исабел Алиенде с жестоката действителност на американската мечта.
В сърцето на Куба през XIX век, в дни на социално неравенство и революции, в най-обикновена фабрика за пури един мъж чете на глас „Граф Монте Кристо“, „Ромео и Жулиета“, „Клетниците“. А шумът на страниците изпод пръстите на Четеца ще промени завинаги съдбата на Мария Исабел. И ще даде начало на нейната собствена история.
Четири поколения по-късно в Маями една майка е принудена да превърне сърцето си в камък, за да спаси единствената си дъщеря: красивата Джанет е пленник на своето бягство от действителността, а Кармен е безсилна да измие следите на миналото.
Животът на младата жена се рони като пепел на пура на ръба на живота, когато пътят им не се пресича с малката Ана, чиято майка е изпратена в имиграционен център. Така два рода имигранти, търсещи своята идентичност и място под слънцето, се оказват неразривно свързани. И общата им история се превръща в хроника на оцеляването; разказ за трънливия и опасен път към сбъдването на американската мечта и на бленуваната свобода.
От тютюневите складове на Куба по време на революцията на Кастро до Маями и Тексас в наши дни – прозата на Габриела Гарсия е съпротивата на думите срещу юмрука на безсилието. Ярък портрет на онези жени, затънали в тресавището на живота, но намерили сили да бъдат спасително подадена ръка една за друга.
Написан в стила на любими автори като Исабел Алиенде и Джанин Къминс, „За жените и солта“ е впечатляващ по стил и размах дебют. Роман за невидимите нишки, които ни свързват, и за оковите, на които сами се осъждаме. И най-вече роман за майки и дъщери, които тепърва трябва да се научат да обичат.
