Зузана Брабцова създава текстове, които дълго се помнят
„ТАВАНИ“ (издание на Персей, превод Деница Проданова) носи на Зузана Брабцова най-важната награда на чешката литературна сцена, „Магнезия Литера“. Неочаквано се оказва и върхова точка в кариерата ѝ. Няколко години по-късно, едва на 56, писателката напуска света ни.
А книгата е посветена точно на времето – на слабостите, които дишат в душата на всеки от нас… Именно протичащото време е като лупа, увеличава ги до безкрай, прави ни пионки в живота и вселената.
Една жена на средна възраст е изправена пред болезнена равносметка. Пристрастена към хапчетата, тя се озовава в най-голямата пражка психиатрична клиника. Оттам започва пътуването ѝ навътре – към болезнените спомени. Към неизживените провали. И към всичко онова, което пренебрегваме ден след ден, за да скрием най-важното – собственото си нещастие.
Смисълът се разпада по страниците на „ТАВАНИ“ – и думите заживяват свой собствен живот. Създават образи фантастични и гротескови, понякога плашещи, едно съновидение, в което най-ужасното се оказваме самите ние.
Ако имате смелост да последвате Ема Черна, ще научите много… ще се запознаете с Рибката и ще разберете как падащите снежинки също прогарят дупки в кожата… като пламъчето на цигара, изгасне ли то, свършил е и човешкият живот.
Философията на „Замъкът“ от Кафка и поривът към свобода на „Полет над кукувиче гнездо“ на Кен Киси са се отпечатали по страниците на „ТАВАНИ“. Така се е родила тази книга, фина и изплетена от страхове, но водеща към освобождение.
Сравнително краткият литературен път на Зузана Брабцова е изпълнен с успехи. Привлича вниманието към себе си, казвайки винаги най-важното – истината. Голям скандал около личността ѝ създава публикуването на определяния като „лесбийски роман“ „Годината на перлите“ през 2000 г. Тогава Брабцова решава да се оттегли и издава следващата си творба 12 години по-късно. Това е именно „ТАВАНИ“, която затвърждава още веднъж славата ѝ на успешен писател!
Книгите на Зузана Брабцова обаче са далеч от плиткото, плоското… Основна тема в тях по правило е смъртта и раздялата, болката, която носим в себе си.
Уникална в това отношение е и „ТАВАНИ“. Тя преплита в себе си изкуство, религия и философия. Образите, които писателката описва, са тъмни и наситени, запомнящи се. Допълнителна стойност придава това, че книгата на практика е и автобиографична.
Иначе като червена линия през целия роман преминава усещането за една картина – „Градината на земните удоволствия“ от Йеронимус Бош. Така авторката стоварва в типичния си стил истината върху всички ни… Че сме пропити от греха. И предлага да влезем в чистилището. Да разбием всички тавани.
През чистилището на Зузана Брабцова (думи за размисъл от „ТАВАНИ“):
„Паднахме чак на дъното, на най-дълбокото дъно, до което може да стигне човешкото същество, провалихме се като майки, съпруги, дъщери, любовници…“
„Поне за миг да не съм, поне за мъничък, милосърден миг.“
„И как така никой не ни учи да умираме? Защо и ние не четем на глас на умиращите пътеводител?“
„Срамната съдба е лакирана с кал.“
„За какво най-много копнея, като се махна оттук? За тишина. Пълна.“
„От детето, което беше, тук остана само шумолене, полет и шепа пера.“
„Или всичко това още изобщо не се е случило, или пък тепърва предстои да се случи.“