"Пролетта на емигрантите" на писателя Калин Илиев излиза през 2013-та година. Сътворена няколко месеца преди съдбоносните протести, творбата бързо си извоюва име, което медиите обичат и с което литераторите предпочитат да са внимателни: определението "пророчески роман".
Пророчески, защото описаните събития наистина напомнят за нашия свят - държавата Нулиа, емигрантите и политическата мафия, са образи, чиито прототипи ще разпознаете на мига. Но и литературен феномен, защото когато са създадени майсторски, художествените герои надживяват собствените си вдъхновители - фината разплата на изкуството с политиката. Решихме да публикуваме този роман: глава по глава. И да спазим една традиция от зората на вестниците - литературните творби да излизат като подлистници. Всеки петък ще можете да намерите следващата част от "Пролетта на емигрантите" в Actualno.com. Списък с всички глави, публикувани до момента, може видите ТУК.
А ето и днешният нов откъс:
Късно на следващата вечер, обичайно за съботните дни, пред лъскавия вход на „Пандора” имаше много мъже и жени – кътът за пушене се беше превърнал в предпочитано място за социални контакти. По това време, на това място те се изразяваха в шумни разговори за футбол, мода, зарибяване с дрога, основно по-престижните хероин и кокаин – самите продажби ставаха другаде, бързи флиртове и опити за покупко продажба на плът. Гастролиращите жрици от двата пола не се притесняваха от патрулиращите полицаи, които добре заработваха от заведението и присъствието им наоколо беше повече от формално, все пак трябваше да оправдаят официалната си заплата. Не се криеха и от бодигардовете на „Пандора”, част от заработката отиваше в техните джобове, не без знанието на собственика. Той предпочиташе тази форма на стимулиране към своите служители, не защото го ощетяваше по-малко, а заради възпитателния ефект – след няколко месеца в клуба момчетата показваха възможностите и лоялността си и босът решаваше съдбата им, да ги пренасочи, освободи или продължат на същото място.
Можеше да се каже – пъстрият калейдоскоп от така съществуващите отношения между институции и хора от различни възрасти беше умален модел на начина, по който от функционираше цялата държава Нулиа. Той приличаше на холографско изображение, всяко парченце съществуваше едновременно с първообраза си не само в реално време, понякога можеше да живее и самостоятелен живот, но всичко зависеше от точката на пресичането на лъчите и най-вече в кого се намираше прожекционния апарат.
Никой не обърна специално внимание на елегантната дама на неопределена възраст, облечена спортно, с широка риза и шалвари, на главата с черни очила и тюрбан. Тя влезе, запъти се към тайната врата в дъното на заведението. Охраната я спря. Посетителката се легитимира и продължи. Когато стигна, почука тихо заучения сигнал. След малко вратата се отвори в сумрака изникна Джокера. Дамата мина край него, той учуден затвори подире й. Гостенката седна на единия от фотьойлите, без да чака покана. Домакинът нямаше друг избор, настани се срещу нея.
- С какво мога да бъда полезен? – след кратко мълчание, попита той. Не получи отговор. – Коя сте вие?... Обикновен питам по веднъж, но сега ще направя изключение. Коя сте вие, какво искате? Откъде знаете тайния сигнал?
Дамата леко се усмихна, остана все така загадъчна и мълчалива. Джокера се надигна, с намерението да я отпрати, но любопитството му го човъркаше. Загледа се в неочакваната гостенка.
- Напомняте ми някого. Предполагам, не се мислите за Джокондата – с шибаната гримаса на лицето, която представяте за загадъчна усмивка!... По дяволите, прекратете глупавата игра и кажете коя сте, иначе ще ви изхвърля оттук! И да съм ви чукал някога…
Дамата го прекъсна с мъжки глас.
- Не си ме чукал, но може аз да го направя.
Джокера замръзна от изненада, бавно седна на мястото си.
- Признавам. Този път нямам забележка – дегизировката е добра… Как те пропусна охраната?
- Показах пропуск, никой не рита срещу държавата.
Домакинът запали ароматна пурета, печелеше време.
- Очаквах да се обадиш още вчера?
- Чаках ти да направиш това – кисело се усмихна гостът. – Явно не смееш.
- Не мога да открия мишената. По радиото казаха, че навярно е напуснал страната.
- Докъде я докарахме, да научаваме за гафовете си от медиите?
Джокера не отговори.
- Издъни се, Джокер.Ще трябва да си довършиш работата. Търпиш и глоба – пет милиона.
- Като изключим глобата, другото го приемам.
- Не бъди инат. Знаеш, мога да те опандизя на минутата.
- Нямаш причини.
- Заведението е обградено. След като нахълтат, ти гарантирам, че ще излязат обратно пълни с доказателства. Ще започнем от скинхедсите с пречупените кръстове, дето поркат и се друсат до бара и празнуват 22 юни.
- Какъв е пък този празник?
- На тази дата Хитлер е нападнал Съветския съюз. Нали си ходил в университет, завършил си физика?... Не ме разсейвай. Ще продължим с противния ти бардак горе и накрая ще се върнем тук. Този сейф, за който се носят легенди, какво ли има в него? Дали петте милиона няма да ти се видят дребен рушвет, как мислиш?
- Повечето ти копои са на заплата при мен. Не можеш да разчиташ на тях.
- Ще ти повторя – никой не може да се изправи срещу държавната машина.
- Особено, ако тя се използва по предназначение, нали?
- Освен това тази вечер твоите хора са освободени, назначих друг отряд.
- Лъжеш. Защо никой не ми се е обадил?
- Защото са заключени, под наблюдение от други, които са по-гладни от тях…. Както виждаш, мърдане няма. Или се издължаваш и довършваш задачата, или излизаш оттук с белезници. Както прилича на една отрепка!
Джокера рядко проявяваше чувства. Този път се ядоса и угаси пуретата.
- Скапан нещастник! Зная твърде много неща!
- Не за дълго. Ще умрат заедно с теб, лично ще ти пусна куршума.
Събеседникът извади малък пистолет джоба на шалварите и го насочи към мъжа срещу себе си.
- Да не губим време.
Джокера беше възвърнал хладнокръвието си, прие спокойно ситуацията.
- Тъй като премина всякакви граници, нека ти покажа нещо.
Взе дистанционното управление от бюрото и натисна копчето. На телевизора срещу тях се появиха кадри от срещата им преди няколко вечери. Изключи го и погледна събеседника си. На лицето му не потреперваше нито един мускул.
- Както се досещаш, оригиналът се пази на специален сървър… Е, какво ще правим сега? Още ли искаш тези пет милиона?
Събеседникът се усмихна още по кисело и прибра пистолета.
- Все нямам късмет!
- Защото си глупак. Не ми се сърди, казвам ти го най-приятелски.
- Ако е приятелски, нека са поне два – два милиона? За теб са нищо!
- Глупак и просяк едновременно. Няма да ти дам нищо. Други въпроси имаш ли?
- Какво ще правим със Заека?
- Държа на думата си. Намери координатите му, останалото остави на мен.
- Не се ли е покрил и твоя човек, Готвача?
- Опитва се. Но му направих един специален подарък и така следя координатите му. Нищо не е по-вредно за човек от дребните му страсти, запомни това от мен.
Гостът остави на масата сгънат лист.
- Тук е адресът, Каминаки, курортно селище на остров Корфу, не е голямо, лесно ще го откриете.
- Откъде го взе? – попита Джокера.
- Сам каза – дребните страсти провалят всекиго. Наскоро Заека си купи скъпа кола, „Ауди”, с много екстри – фабричен джипиес и сателитно проследяване против кражба. На името на свой роднина. Моите момчета се отбиха до обслужващата фирма и за нула време локацията му беше открита.
- Като за бивш учител, и то по физкултура, не е зле... Е, господин министър, мисля, че се договорихме.
Домакинът се надигна, но гостът продължи да седи на мястото си.
- Какво има? – попита Джокера и седна обратно.
- Ти си част от „Архива на Паяка”, нали?
Не получи отговора веднага.
- Да речем.
- Зная всичко за вас – присви вежди министърът.
- Любопитен съм.
- Конспиративна мрежа за събиране на лична информация с цел манипулиране на влиятелни хора. Организация е копие, оригиналът е създаден преди векове, от тамплиерите, или илюминатите, все едно.
- Не е все едно, но за един физкултурник, справяш се с материята.
Очите на министъра кръвясаха, извади пистолета и освободи предпазителя.
- Ако отново чуя думата „физкултурник”, ще изпразня пълнителя! Знаеш, че съм луд!
- Зная, успокой се!
Гостът продължи след кратко мълчание, остави пистолета пред себе си.
- Основните ви закони са три. Първият – всеки разполага с два пакета информация, един, събран от него, и още един на друг „паяк”. Вторият – не може двама души да са в „пълна нишка”, ако ти притежаваш нечий пакет, твоят е при друг член на мрежата. Според третия закон, нов член в „Архива на паяка” се приема с пълно единодушие. Имате ръководство, което се сменя на пет години, то сортира данните за отделните обекти, имената на които са с кодови названия. Информацията ви е секретна и криптирана, намира се на сървър в Южна Америка... Мисля, че това е всичко.
- Пропусна един закон. Атака срещу обект може да се вземе също с пълно единодушие. Както виждаш, в нашата страна няма по-демократична организация. А сега е време да ми кажеш, на какво дължа тази лекция?
- Предлагам сделка.
- Ако искаш да те приемем, забрави, ти си персона нон грата.
- Искам да участвам чрез теб. Ще давам информация за ваши обекти, вие ще атакувате мои.
- За да се случи, трябва твоите и нашите неприятели да съвпаднат. А това е трудно.
- Не бъди сигурен.
- Пример?
- Вожда.
Настъпи оглушителна тишина.
- Опасен човек си ти – бавно проговори Джокера. – Непредсказуем, ненаситен, неудовлетворен – все с „не”. Лоши качества, които обаче вършат работа и дори компенсират алчността и глуповатостта ти. Не напразно миналия път казах, че продължаваш да ме изненадваш. Ти няма да спреш. Или ще се качиш най-отгоре, или ще полетиш в пропастта… Трябва да помислим върху предложението ти, трябва да помислим.
- Не се колебайте! Рано или късно ще стигна целта. Ако го направим заедно, ще можете да разчитате на мен. В другия случай, сърдете се на себе си…. Сега вече мога да си тръгна. Не ме изпращай.
Министърът прибра пистолета си и излезе през задния вход.
Джокера присви устни.
- Господи, какво опасно парвеню! – каза тай на глас.
След това вдигна сателитния си телефон.
В този момент сигналът прозвуча на задната врата.
Домакинът затвори телефона, отиде до нея, поколеба се, отвори.
Беше отново министърът, без очила и тюрбан.
- Сигурен съм, че и тази вечер ме записа.
- Знаеш, че нямам интерес да те издъня.
- Аз също. Направи ми копие.
Мъжът отсреща го изгледа продължително, отвори шкафа до себе си и направи копие на една флашка. Подаде му я. Гостът усмихнат я взе.
- Благодаря и приятна вечер! – излезе.
Джокера набра по телефона, изчака.
- До половин час да си при мен. Тръгваш за Будапеща, с колата си… Никакво утре, веднага!
В този момент токът спря, угаснаха и лампите пред заведението. Навярно заради това отвън министърът така и не забеляза, че имаше зад себе си двама души опашка. Други четирима дебнеха около входовете на „Пандора”.
__
Калин Илиев е писател и драматург, чиито последни две книги "Морфо" и "Пролетта на емигрантите" се превърнаха в бестселър. Разказвани с дълбок литературен език, но с мощни политически послания, историите проследяват завръщане на емигрантите в измислената страна Нулиа (метафора за България, но не само).
Калин Илиев е известен още с пиесите "Ключът", "Пикльото", "Границата", "Как се гони страх", "Приказка за обърканото царство", "Приказка за края", "Голямата мама", "Максимално" - като драматург има 30 театрални постановки в страната и повече от 20 в чужбина. Текстовете му са превеждани на английски, гръцки, китайски, македонски, немски, румънски, руски, словашки, словенски, сръбски, украински, френски, чешки.
