"Пролетта на емигрантите" на писателя Калин Илиев излиза през 2013-та година. Сътворена няколко месеца преди съдбоносните протести, творбата бързо си извоюва име, което медиите обичат и с което литераторите предпочитат да са внимателни: определението "пророчески роман".
Още: Кой е неподходящият подарък? Габриела де Лука за символа и изкуството на подаряването (ВИДЕО)
Още: Авторските права върху романи на Хемингуей, Стайнбек и Фокнър отпадат
Пророчески, защото описаните събития наистина напомнят за нашия свят - държавата Нулиа, емигрантите и политическата мафия, са образи, чиито прототипи ще разпознаете на мига. Но и литературен феномен, защото когато са създадени майсторски, художествените герои надживяват собствените си вдъхновители - фината разплата на изкуството с политиката. Решихме да публикуваме този роман: глава по глава. И да спазим една традиция от зората на вестниците - литературните творби да излизат като подлистници. Всеки петък ще можете да намерите следващата част от "Пролетта на емигрантите" в Actualno.com. Списък с всички глави, публикувани до момента, може видите ТУК.
А ето и днешният нов откъс:
Още: "Парфюмеристката" разкрива тайните на създаването на парфюми
Още: Изкуството на подаряването в новата книга "Подаръците" на Габриела де Лука
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Георги Господинов е тазгодишният носител на литературната награда „Хеликон“
Още: "Доброто сърце" - любим български писател поднася коледен подарък
Късно на следващата вечер, обичайно за съботните дни, пред лъскавия вход на „Пандора” имаше много мъже и жени – кътът за пушене се беше превърнал в предпочитано място за социални контакти. По това време, на това място те се изразяваха в шумни разговори за футбол, мода, зарибяване с дрога, основно по-престижните хероин и кокаин – самите продажби ставаха другаде, бързи флиртове и опити за покупко продажба на плът. Гастролиращите жрици от двата пола не се притесняваха от патрулиращите полицаи, които добре заработваха от заведението и присъствието им наоколо беше повече от формално, все пак трябваше да оправдаят официалната си заплата. Не се криеха и от бодигардовете на „Пандора”, част от заработката отиваше в техните джобове, не без знанието на собственика. Той предпочиташе тази форма на стимулиране към своите служители, не защото го ощетяваше по-малко, а заради възпитателния ефект – след няколко месеца в клуба момчетата показваха възможностите и лоялността си и босът решаваше съдбата им, да ги пренасочи, освободи или продължат на същото място.
Можеше да се каже – пъстрият калейдоскоп от така съществуващите отношения между институции и хора от различни възрасти беше умален модел на начина, по който от функционираше цялата държава Нулиа. Той приличаше на холографско изображение, всяко парченце съществуваше едновременно с първообраза си не само в реално време, понякога можеше да живее и самостоятелен живот, но всичко зависеше от точката на пресичането на лъчите и най-вече в кого се намираше прожекционния апарат.
Никой не обърна специално внимание на елегантната дама на неопределена възраст, облечена спортно, с широка риза и шалвари, на главата с черни очила и тюрбан. Тя влезе, запъти се към тайната врата в дъното на заведението. Охраната я спря. Посетителката се легитимира и продължи. Когато стигна, почука тихо заучения сигнал. След малко вратата се отвори в сумрака изникна Джокера. Дамата мина край него, той учуден затвори подире й. Гостенката седна на единия от фотьойлите, без да чака покана. Домакинът нямаше друг избор, настани се срещу нея.
Още: "Смъртохоличка" изследва най-тъмните ни инстинкти
Още: Откъс от "Нацизмът – история, генезис, идеи и влияние" от Карл Мюлер Фрьолан
- С какво мога да бъда полезен? – след кратко мълчание, попита той. Не получи отговор. – Коя сте вие?... Обикновен питам по веднъж, но сега ще направя изключение. Коя сте вие, какво искате? Откъде знаете тайния сигнал?
Дамата леко се усмихна, остана все така загадъчна и мълчалива. Джокера се надигна, с намерението да я отпрати, но любопитството му го човъркаше. Загледа се в неочакваната гостенка.
- Напомняте ми някого. Предполагам, не се мислите за Джокондата – с шибаната гримаса на лицето, която представяте за загадъчна усмивка!... По дяволите, прекратете глупавата игра и кажете коя сте, иначе ще ви изхвърля оттук! И да съм ви чукал някога…
Дамата го прекъсна с мъжки глас.
- Не си ме чукал, но може аз да го направя.
Джокера замръзна от изненада, бавно седна на мястото си.
- Признавам. Този път нямам забележка – дегизировката е добра… Как те пропусна охраната?
- Показах пропуск, никой не рита срещу държавата.
Домакинът запали ароматна пурета, печелеше време.
- Очаквах да се обадиш още вчера?
- Чаках ти да направиш това – кисело се усмихна гостът. – Явно не смееш.
- Не мога да открия мишената. По радиото казаха, че навярно е напуснал страната.
- Докъде я докарахме, да научаваме за гафовете си от медиите?
Джокера не отговори.
- Издъни се, Джокер.Ще трябва да си довършиш работата. Търпиш и глоба – пет милиона.
- Като изключим глобата, другото го приемам.
- Не бъди инат. Знаеш, мога да те опандизя на минутата.
- Нямаш причини.
- Заведението е обградено. След като нахълтат, ти гарантирам, че ще излязат обратно пълни с доказателства. Ще започнем от скинхедсите с пречупените кръстове, дето поркат и се друсат до бара и празнуват 22 юни.
- Какъв е пък този празник?
- На тази дата Хитлер е нападнал Съветския съюз. Нали си ходил в университет, завършил си физика?... Не ме разсейвай. Ще продължим с противния ти бардак горе и накрая ще се върнем тук. Този сейф, за който се носят легенди, какво ли има в него? Дали петте милиона няма да ти се видят дребен рушвет, как мислиш?
- Повечето ти копои са на заплата при мен. Не можеш да разчиташ на тях.
- Ще ти повторя – никой не може да се изправи срещу държавната машина.
- Особено, ако тя се използва по предназначение, нали?
- Освен това тази вечер твоите хора са освободени, назначих друг отряд.
- Лъжеш. Защо никой не ми се е обадил?
- Защото са заключени, под наблюдение от други, които са по-гладни от тях…. Както виждаш, мърдане няма. Или се издължаваш и довършваш задачата, или излизаш оттук с белезници. Както прилича на една отрепка!
Джокера рядко проявяваше чувства. Този път се ядоса и угаси пуретата.
- Скапан нещастник! Зная твърде много неща!
- Не за дълго. Ще умрат заедно с теб, лично ще ти пусна куршума.
Събеседникът извади малък пистолет джоба на шалварите и го насочи към мъжа срещу себе си.
- Да не губим време.
Джокера беше възвърнал хладнокръвието си, прие спокойно ситуацията.
- Тъй като премина всякакви граници, нека ти покажа нещо.
Взе дистанционното управление от бюрото и натисна копчето. На телевизора срещу тях се появиха кадри от срещата им преди няколко вечери. Изключи го и погледна събеседника си. На лицето му не потреперваше нито един мускул.
- Както се досещаш, оригиналът се пази на специален сървър… Е, какво ще правим сега? Още ли искаш тези пет милиона?
Събеседникът се усмихна още по кисело и прибра пистолета.
- Все нямам късмет!
- Защото си глупак. Не ми се сърди, казвам ти го най-приятелски.
- Ако е приятелски, нека са поне два – два милиона? За теб са нищо!
- Глупак и просяк едновременно. Няма да ти дам нищо. Други въпроси имаш ли?
- Какво ще правим със Заека?
- Държа на думата си. Намери координатите му, останалото остави на мен.
- Не се ли е покрил и твоя човек, Готвача?
- Опитва се. Но му направих един специален подарък и така следя координатите му. Нищо не е по-вредно за човек от дребните му страсти, запомни това от мен.
Гостът остави на масата сгънат лист.
- Тук е адресът, Каминаки, курортно селище на остров Корфу, не е голямо, лесно ще го откриете.
- Откъде го взе? – попита Джокера.
- Сам каза – дребните страсти провалят всекиго. Наскоро Заека си купи скъпа кола, „Ауди”, с много екстри – фабричен джипиес и сателитно проследяване против кражба. На името на свой роднина. Моите момчета се отбиха до обслужващата фирма и за нула време локацията му беше открита.
- Като за бивш учител, и то по физкултура, не е зле... Е, господин министър, мисля, че се договорихме.
Домакинът се надигна, но гостът продължи да седи на мястото си.
- Какво има? – попита Джокера и седна обратно.
- Ти си част от „Архива на Паяка”, нали?
Не получи отговора веднага.
- Да речем.
- Зная всичко за вас – присви вежди министърът.
- Любопитен съм.
- Конспиративна мрежа за събиране на лична информация с цел манипулиране на влиятелни хора. Организация е копие, оригиналът е създаден преди векове, от тамплиерите, или илюминатите, все едно.
- Не е все едно, но за един физкултурник, справяш се с материята.
Очите на министъра кръвясаха, извади пистолета и освободи предпазителя.
- Ако отново чуя думата „физкултурник”, ще изпразня пълнителя! Знаеш, че съм луд!
- Зная, успокой се!
Гостът продължи след кратко мълчание, остави пистолета пред себе си.
- Основните ви закони са три. Първият – всеки разполага с два пакета информация, един, събран от него, и още един на друг „паяк”. Вторият – не може двама души да са в „пълна нишка”, ако ти притежаваш нечий пакет, твоят е при друг член на мрежата. Според третия закон, нов член в „Архива на паяка” се приема с пълно единодушие. Имате ръководство, което се сменя на пет години, то сортира данните за отделните обекти, имената на които са с кодови названия. Информацията ви е секретна и криптирана, намира се на сървър в Южна Америка... Мисля, че това е всичко.
- Пропусна един закон. Атака срещу обект може да се вземе също с пълно единодушие. Както виждаш, в нашата страна няма по-демократична организация. А сега е време да ми кажеш, на какво дължа тази лекция?
- Предлагам сделка.
- Ако искаш да те приемем, забрави, ти си персона нон грата.
- Искам да участвам чрез теб. Ще давам информация за ваши обекти, вие ще атакувате мои.
- За да се случи, трябва твоите и нашите неприятели да съвпаднат. А това е трудно.
- Не бъди сигурен.
- Пример?
- Вожда.
Настъпи оглушителна тишина.
- Опасен човек си ти – бавно проговори Джокера. – Непредсказуем, ненаситен, неудовлетворен – все с „не”. Лоши качества, които обаче вършат работа и дори компенсират алчността и глуповатостта ти. Не напразно миналия път казах, че продължаваш да ме изненадваш. Ти няма да спреш. Или ще се качиш най-отгоре, или ще полетиш в пропастта… Трябва да помислим върху предложението ти, трябва да помислим.
- Не се колебайте! Рано или късно ще стигна целта. Ако го направим заедно, ще можете да разчитате на мен. В другия случай, сърдете се на себе си…. Сега вече мога да си тръгна. Не ме изпращай.
Министърът прибра пистолета си и излезе през задния вход.
Джокера присви устни.
- Господи, какво опасно парвеню! – каза тай на глас.
След това вдигна сателитния си телефон.
В този момент сигналът прозвуча на задната врата.
Домакинът затвори телефона, отиде до нея, поколеба се, отвори.
Беше отново министърът, без очила и тюрбан.
- Сигурен съм, че и тази вечер ме записа.
- Знаеш, че нямам интерес да те издъня.
- Аз също. Направи ми копие.
Мъжът отсреща го изгледа продължително, отвори шкафа до себе си и направи копие на една флашка. Подаде му я. Гостът усмихнат я взе.
- Благодаря и приятна вечер! – излезе.
Джокера набра по телефона, изчака.
- До половин час да си при мен. Тръгваш за Будапеща, с колата си… Никакво утре, веднага!
В този момент токът спря, угаснаха и лампите пред заведението. Навярно заради това отвън министърът така и не забеляза, че имаше зад себе си двама души опашка. Други четирима дебнеха около входовете на „Пандора”.
__
Калин Илиев е писател и драматург, чиито последни две книги "Морфо" и "Пролетта на емигрантите" се превърнаха в бестселър. Разказвани с дълбок литературен език, но с мощни политически послания, историите проследяват завръщане на емигрантите в измислената страна Нулиа (метафора за България, но не само).
Калин Илиев е известен още с пиесите "Ключът", "Пикльото", "Границата", "Как се гони страх", "Приказка за обърканото царство", "Приказка за края", "Голямата мама", "Максимално" - като драматург има 30 театрални постановки в страната и повече от 20 в чужбина. Текстовете му са превеждани на английски, гръцки, китайски, македонски, немски, румънски, руски, словашки, словенски, сръбски, украински, френски, чешки.
