Проблемни деца или деца с проблеми? Абсурдни словосъчетания. И двете. Не децата, а някои от възрастните могат да бъдат проблемни или да си измислят проблеми. За щастие, част от тези възрастни търсят решения, когато срещнат някаква трудност. Една от тях е Доротея Луканова. Тя самата е майка на дете с диагноза „Диабет”, но никога не се оплаква и не позволява специално отношение към нейното или другите деца, които срещат някои затруднения в ежедневието си.
Един от начините, по който тя намира решение, е да събере съмишленици-писатели и да състави сборник от разкази, посветени на детството (едно вълшебно пътуване към онзи момент, когато нито сме били проблемни, нито сме имали проблеми), да открие спонсор и най-доброто издателство, за да осъществи проект „Детство”, приходите, от който ще бъдат под формата на материални дарения на диабетното отделение в Специализирана болница за активно лечение на детски болести, гр. София в полза на деца, диагностицирани с диабет.
На 13 юли, книжарница „Хеликон” на булевард „Цар Освободител” № 4 в София приюти писатели и читатели, отдадени на каузата, които спазиха дрескода, а именно – синият цвят, който е цветът на хората с диагноза „Диабет”. Впечатляващо бе да видим по-голяма част от авторите в книжарницата.
На откриването Доротея Луканова ни разказа за пътя, който извървя сборникът до излизането му от печат – нещо, за което си говорим и в това интервю. Чухме и доц. Радка Савова от отделението по диабет и генетични заболявания към Специализирана Болница за Активно лечение по Детски Болести – София. Тя ни увери, че децата, болни от диабет са здрави „и физически, и ментално”, и за късмет на всички, 99% от тези деца имат късмет със здравомислещи семейства, които им осигуряват нормален начин на живот, а голяма част от пациентите им са вече улегнали възрастни хора със свои семейства.
Юлия Станкова от „Ново Нордиск Фарма” ЕАД” – спонсорът на сборника – сподели с нас, че най-доброто, което могат да постигнат, е да открият лек за диабета и не се страхуват от това, че ще останат без работа, тъй като те вече знаят как да се справят с всичко.
Елена Делвинска от страна на издателство „Изток-Запад” пък каза, че с удоволствие са работили по реализирането на сборника и се надяват той да не е последният.
С Доротея днес си говорим за този проект.
В.С.: Доти, нека започнем с някои уточнения за това с какво ежедневието на едно дете, диагностицирано с „Диабет”, е по-различно от това на връстниците му и възможни ли са облекчения? Все ми се струва, че обществото ни не е достатъчно добре информирано по тези въпроси.
Д.Л.: Има три допълнения към ежедневието – инсулиновите апликации, измерването на кръвната глюкоза и спазването на часовете на хранене с точно подбрана храна и измерено въглехидратно съдържание с цел максимално покриване на храна и инсулин, по възможност най-близо до здравия човек. Иначе, всичко останало е същото – игрите, веселието, разходките.
Проблемът с обществото е не толкова липсата на информация, а страхът, но мисля, че напоследък все повече се говори и обяснява за диабета и искрено се надявам, че институциите като детски градини и училища ще започнат да възприемат децата с диабет като всички останали с тази малка специфика.
В.С.: Кога ти хрумна тази идея за сборник разкази, посветени на детството с благотворителна цел?
Д.Л.: Първо се роди идеята за такъв сборник, преди около 3 години, преди въобще да предполагам, че диабетът ще се настани в дома ми.
След това двете неща се събраха и всичко започна.
В.С. Лесно ли беше да събереш съмишленици и срещна ли трудности по време на оформяне на сборника (въпреки че ти бях помощник в съставянето и редакциите, сигурна съм, че дори на мен ми спести някои неудобни моменти) и намирането на спонсор и издател?
Д.Л.: В началото вървеше бавно, но в един момент споделих групата, която специално направих във „Фейсбук” в няколко други групи, оттам други хора споделиха и ефектът беше лавинообразен. За месец и половина събрах всички 35 разказа. Оформянето отне известно време, но хубавите работи стават по-бавно, не заради трудности. Открих Елена Кръстева, чийто сайт и работа ме впечатлиха и много се зарадвах, когато тя се съгласи да направи корицата и цялостното оформление на сборника. Издателството „Изток Запад” също се съгласи бързо. „Ново Нордиск Фарма” ЕАД е компания, която държи на социалната отговорност и подадоха ръка с финансова подкрепа за издаването на тази прекрасна книжка.
В.С.: Ти събра 34 автора, чиито имена не са от тези, около които се вдига повече шум почти ежедневно в медиите. Тенденциозен ли беше този подбор?
Д.Л.: И да, и не! Приех на 99 % всички дарени разкази. Не съм търсила тенденциозно най-известни имена. Но пък си имам доста автори, които се издават, превеждат на други езици, пишат и откликнаха на момента.
В.С.: Неминуемо, част от творците, включени в сборника, негодуват срещу високия комисионен процент на някои книжарници за разпространение на сборника. Получи ли някакви облекчения при преговорите за продажбите на книгата?
Д.Л.: Ще го кажа така – не. Но гледам и по този начин – мрежата обекти, влиянието и известността на книжарниците добавят своя рекламен ефект, особено след като разполагат с различни средства за популяризация. Така че, до известна степен, гледам на тях и като на маркетингов инструмент.
В.С.: Разкажи ни малко повече за предстоящите представяния на сборника.
Д.Л.: Представянето е на 13 юли, защото кога друг път, ако не в разгара на лятото, е добре да се представи книга с разкази-спомени за детството. Планирам и едно есенно представяне за всички, които сега са на почивка.
В.С.: Планираш ли включването на творци от други области на изкуството в подкрепа на тази кауза?
Д.Л.: Не съм мислила засега в тази посока, но знае ли човек.
В.С.: Какво е твоето послание за читателите на „Актуално”?
Д.Л.: Никога не се отказвайте, колкото и трудно да изглежда в началото. Когато сте на правилния път – всичко се подрежда. Бъдете здрави, добри и щастливи с това, което правите.
Автор: Весислава Савова
