На 20 март от 17,30 ч. в РБ "П. Р. Славейков" във Велико Търново ще се състои на официалната премиера на книгата "Анчо Калоянов. Литературна анкета".
Поради големия интерес към историческия роман „Димитър Злочести и Войводата Патрев“ от Анчо Калоянов, Издателска къща „Хермес“ пуска четвърто издание на книгата. Заедно с него на 23 март излиза и литературна анкета с големия белетрист и фолклорист. Автор на анкетата е проф. Иван Станков – близък приятел и колега на Анчо Калоянов.
Иван Станков:
Тази анкета не е просто автоочерк на един заслужил човек. Аз я оценявам по-скоро като принос към паметта на националната ни култура, като хартиен документален филм за живота и творчеството на един български интелектуалец от изключително висока проба.
Защо анкета с Анчо Калоянов?
Анчо Калоянов заслужава анкета по няколко причини. Първо, пише художествена проза на високо национално равнище. Второ, прави българска етнология на европейско ниво. Трето, развива медиевистични идеи от същия порядък. И четвърто, най-важното, като дългогодишен преподавател във Великотърновския университет произвежда хора за първите три области. Струва си Анчо Калоянов да бъде разпитан и да бъде изслушан. За живота му, за написаните и прочетените книги. За авторите, с които съдбата го е срещала. За пътищата, които сам е прокарвал. За идеите, които е раждал, споделял или отхвърлял.
Какво има в анкетата?
Анкетата разгръща Анчо Калоянов в сферата на трите му „производства“ – художествено творчество, етнология в широкия смисъл на думата и хора за българската култура. В композиционно отношение тя е организирана по традиционния начин – въвеждаща обща част, надзъртане в родовите „хроники“, детство, юношество, образование. Следва оглеждане първо на художествената продукция, после на научната – със стремеж за придържане към хронологията, макар това в устна анкета да е трудно постижимо.
Отделено е специално място за „библиотеката“, за писателите, които са го впечатлявали и от които се е учил или му се е искало да го направи. И чужди, и български. Отношенията, по-близки или по-далечни, които е поддържал с автори, влезли преди него в литературата, или с негови съвременници. А също и за отгледаните от него хора.
Има отделни страници с провокирани или спонтанни размисли върху националната съдба, националната литература, мястото на човека в живота и в света, ролята на културно-историческата памет, задачите на националната култура, мястото на България в големия свят.
Включена е и една съвсем преднамерена авторска част на Анчо Калоянов, наречена „Пътеводител“. Тя съдържа „разказани“ фотографии. Снимките с придружаващите ги малки текстове наистина разказват – отвъд времето на снимката, отвъд събитието и дори отвъд участниците. Като събрани парчета от скъсана кинолента, те правят видимо „времето“ Анчо Калоянов.
