След десет години затишие, излиза новата книга на Емил Тонев „Понякога ангели“! В нея писателят умело преплита настояще и минало, като изгражда колоритни образи и картини. По увлекателен начин Тонев демонстрира как злободневните теми стават част от историята, а историята от своя страна дава отпечатък върху сегашния момент.
Още: Кой е неподходящият подарък? Габриела де Лука за символа и изкуството на подаряването (ВИДЕО)
Още: Авторските права върху романи на Хемингуей, Стайнбек и Фокнър отпадат
В „Понякога ангели“ Емил Тонев разказва за своя живот и за живота на своите приятели по начин, в който има и от „По пътя“ на Джак Керуак, и от „Полет над кукувичето гнездо“ на Кен Киси. Но и по нещо от руснаците Юрий Казаков и Юрий Трифонов. А отделни страници направо се доближават до ненадминатия „Москва–Петушки“ на Венедикт Ерофеев – когато водките вървят една след друга, а очите се изцъклят, защото са видели любовта. Или смъртта.
"Това е роман – холограма. По него могат да се възстановят последните трийсет български години.
Още: "Парфюмеристката" разкрива тайните на създаването на парфюми
Още: Изкуството на подаряването в новата книга "Подаръците" на Габриела де Лука
Това е роман – литийно шествие. С иконата на младостта.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Георги Господинов е тазгодишният носител на литературната награда „Хеликон“
Още: "Доброто сърце" - любим български писател поднася коледен подарък
Всеки писател иска да напише своя голям роман. Някои успяват, други – не.
Още: "Смъртохоличка" изследва най-тъмните ни инстинкти
Още: Откъс от "Нацизмът – история, генезис, идеи и влияние" от Карл Мюлер Фрьолан
Емил Тонев стисна зъби, мълча десет години и успя. „Понякога ангели“ е големият роман на Емил Тонев."
Деян Енев
Емил Тонев е български писател, сценарист и журналист. Роден е на 9 януари 1964 г. в гр. Шипка. Завършил е вечерна гимназия в Стара Загора и Българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”.
Репортер е във в. "Подкрепа" (1991-1992), в. "24 часа" (1992-1993); редактор е във в. "24 часа" (1993-1995), в. "Седмичен Труд" (1995-1996), сп. "Сега" (1997-2000). От 2000 до 2004 е редактор, завеждащ отдел Култура във в. "Сега". От 2004 до 2006 е главен редактор на сп. "Една седмица в София", а от 2006 е главен редактор на сп. "Паралели".
Творчеството му обхваща романите "Граница" (1992) и "Омбре" (2000), стихосбирката "Цветовете на вълчия сън" (1993). Публикува в сп. „Ах, Мария", „Витамин Б" и във в. „Капитал".
Сценарист е на игралните филми „Граница” (1993) и „Сомбреро блус” (1998), сценарист и режисьор е на документалния филм „Имам една идея” (продукция на БНТ - 1997 г., в съавторство с Илиян Симеонов) и „Молитва за Байкал".
Негови творби са издавани в Италия, Германия, Сърбия, Хърватия, Македония.
