Преди броени дни Издателска къща „Персей“ получи наградата „Златен лъв“ 2015 на АБК за издателски проект с най-голяма обществена значимост - за поредицата „Световна класика”. В интервю за Actualno.com създателят на ИК "Персей" Пламен Тотев разказва за предизвикателството и удоволствието от издателската дейност и какво означава за него наградата.
Как и защо стана така, че се занимавате точно с издателска дейност?
Първо бях читател в продължение на дълги години, след това любовта към книгите ме направи издател. Бях още в първи-втори клас, когато започнах да ходя по книжарниците и да си купувам книги. Като ученик, за няколко години изчетох всичко, което ме интересуваше, в библиотеките в родния ми град. Това беше най-вече класика - първоначално юношеската, след това тази за възрастни. През ваканцията след втори клас прочетох пълното издание на „Тримата мускетари“ на Александър Дюма и този роман години наред ми беше любимата книга, която препрочитах. Поглъщах всичко преведено дотогава - Дюма, Конан Дойл, Майн Рид, Карл Май, Агата Кристи, Хагард, Купър, Уолтър Скот, Юго, Сенкевич... Може би доста по-късно си дадох сметка, че пропуснах детската класика и направо се хвърлих в кралските дворци и прериите на юношеската. Но някак книгите от летните списъци ми бяха твърде детски и неинтересни. Едва в университета се наложи да се запозная с някои от тях заради предмета „Детска литература“. Специално за книгите от летните списъци в „малките“ класове не съжалявам, защото така имах повече време за книгите и авторите, които ми бяха интересни. Така постепенно, някъде около осми клас, преминах към Балзак, Стендал, Текери, Дикенс, Мопасан, Флобер, Харди, Голзуърди, Джеймс, Уайлд, Фицджералд, Хемингуей, Драйзър, Толстой, Достоевски, Крашевски, Прус, Жеромски, Ивашкевич, Миксат, Йокай, Шекспир, Ибсен, Мороа, Троая, Пърл Бък, Айрис Мърдок, Джойс Каръл Оутс, Робърт Пен Уорън, Джон Брейн, Гор Видал, Силитоу, Доктороу, Фирдоуси, Маркес, Карпентиер... И до завършване на гимназията бях прочел всичко преведено от световната класика дотогава. Признавам, че някак си не успях да обикна модернизма и постмодернизма. „Моят“ век си остана XIX, както и мостът към следващото столетие - реализмът. Бях готов за университета и вместо право, за което щях да бъда начело на класираните тогава, предпочетох българска филология, защото я свързвах с книгите. Е, не беше съвсем така, но срещнах отлични преподаватели и хора - Миглена Николчина, Петко Троев, Симеон Хаджикосев, Майя Йонова, Катя Станева, Николай Чернокожев... Някои ме помнят и досега, макар и да не сме се виждали от години. Още като студент започнах да се занимавам с литературна критика, публикувах в непристъпни тогава за млади хора академични и литературни издания, после за кратко бях преподавател по български език и литература (на прекрасни млади хора в Езиковата гимназия в Ловеч), журналист, пиар, работих в „Хермес“, докато накрая се появи „Персей“ - издателството, което най-сетне създадох, след като бях готов за това още като студент, но времената бяха други... Всъщност първата ми крачка като издател беше още в училище: издавах циклостилен вестник, към който имаше и приложения - книжки, като една от тях беше с преразказ и превод на откъси от неиздаваната тогава последна част на мускетарския цикъл на Дюма, която тъкмо се беше появила тогава на руски... Явно цял живот се бях готвил за това - да стана издател и да издавам това, което исках и искам да прочета като читател.
Какво са за Вас книгите?
Книгите за мен са знание, удоволствие и страст. Отключват в човека вулкан от емоции или го изпращат в други духовни светове. Знание са не в гугъловия смисъл на информация, а знание за света, за живота, за модели на поведение и човешки характери. Удоволствието е в четенето и то може да има много страни и прояви - интересен сюжет, красив стил или духовно послание. Страстта е освен да четеш любими автори и творби, в моя случай - и „да родиш“ хубавата книга като издател, да превърнеш компютърния текст в книга. Затова и сега, 11 години след старта на „Персей“, я има тръпката - да видя как е отпечатана поредната нова книга...
Какво е личното Ви удовлетворение от работата Ви като издател?
Това, че превърнах най-голямата си любов в професия. Истината е, че някак си на магия стават нещата при нас, в „Персей“. Най-рисковите ми проекти, които направих за собствено удоволствие като читател, се оказаха и най-успешните. Първият беше, когато събрах шедьоврите на световната любовна лирика в едно изящно издание с твърда подвързия и красиви цветни илюстрации - „Обичам те“. Най-близките ми приятели сред колегите издатели ме ожалиха: Кой купува поезия? Това ще е краят ти като издател, а имаш такъв добър старт... Но изненадващо, дори и за самия мен, книгата стана безумен хит. И така стана традиция: имаме верни читатели, които всяка година очакват в навечерието на Деня на влюбените да се появи поредната ни красива книга с непреходни стихове. След антологичните издания с българска и световна любовна лирика последваха изящни томчета на Яворов, Дебелянов, Пенчо Славейков и Мара Белчева, Евтим Евтимов, Микеланджело, Дора Габе и Елисавета Багряна, които не само поднасят техните поетични шедьоври, но и разказват любовните им истории, които са били вдъхновение за тях... Подобни издателски проекти са поредицата „Световна класика“, руските и скандинавските автори, които страшно харесвам като читател. Може би не бива да пропускам и поредицата учебни помагала по български език и литература на „Персей“, които по достъпен начин „превеждат“ изучавания материал и благодарение на тях много млади хора се реализираха успешно, вярвам, станаха и читатели.
А мисията Ви в работата?
Ами в това - да възпитаваме добър вкус в интелигентни, четящи хора. И да ги срещаме с нови автори и книги, които си струва да бъдат прочетени.
Преди броени дни Издателска къща „Персей“ получи наградата „Златен лъв“ 2015 на АБК за издателски проект с най-голяма обществена значимост - за поредицата „Световна класика”. При награждаването казахте, че поредицата е Вашата сбъдната мечта. Защо?
Наградата е особено ценна за мен заради две неща. Едното е, че се присъжда от журналистите в медиите, а в тяхно лице ние винаги сме имали подкрепа и истински я оценяваме. Вече 11 години Издателска къща „Персей“ не би била това, което е, ако не бяха те. Второто нещо е, че наградата е за поредицата, която ми е особено скъпа - „Световна класика“. В нея, освен 3-4 нови преводи за любими книги, влизат най-вече непревеждани досега произведения на световното литературно наследство, неща, които на мен ми липсваха като читател още по онова време, когато в гимназията, с книга под чина, четена скришом в часовете, бродих из дебрите на световната литературна класика и прочетох всичко достъпно дотогава.
А какво предстои да излезе в поредицата на „Персей“?
В най-близко време това ще са „Любовта е по-силна от смъртта”, т. нар. „италиански новели“ на големия руски писател Дмитрий Мережковски, и романът „Пиер и Люс“ на нобеловия лауреат Ромен Ролан, книга, с която ще отбележим 150-годишнината от рождението му. Имам план и за други автори, които харесвам, но те ще са по-далеч във времето.
