Тринайсет истории, своеобразно ехо на символни образи и теми от по-ранни творби на неподражаемия майстор на краткия разказ Хорхе Луис Борхес – за двойниците, огледалата, лабиринтите, Платоновите архетипи, за една магична всеизразяваща дума, за времето като „безкрайна плетеница от вчера, днес, утре, винаги и никога“…
И този негов сборник, публикуван през 1975 г., отново е изпъстрен с литературни и митологични препратки, езикът е пестелив и същевременно неизчерпаем извор на мисловни предизвикателства, защото, подобно на „Пясъчната книга“ от едноименния разказ, прозата на Борхес е „чудовищно“ богата. В нея фантазното и реалното се преплитат, фактите са „само отправни точки за измислиците и разсъжденията“. А сънищата, които я населяват, продължават „да се разклоняват в гостоприемното въображение на читателите“, след като затворят последната страница.
„Каза ми, че книгата му се нарича „Пясъчната книга“, защото както пясъкът, така и тази книга няма нито начало, нито край. […] Ако пространството е безкрайно, ние сме в коя да е точка от пространството. Ако времето е безкрайно, ние сме в коя да е точка от времето.“
Xорхе Луис Борхес (1899–1986) е роден в Буенос Айрес, но едва петнайсетгодишен заминава за Женева. Там се запознава с идеите на Шопенхауер, с творчеството на Уолт Уитман и на френските символисти Рембо, Верлен и Маларме, а в Испания, където се установява след това, попада в кръга на местните писатели ултраисти. През 1921 г. се завръща в Аржентина и взема участие в основаването на няколко литературни и философски списания. Световната си слава дължи преди всичко на своите кратки разкази и литературни есета. Умира в Женева.
