Норвегия е една от страните в света, където е забранено да се отглеждат питбул-териери – бойни кучета, чиято безмилостна захапка им е спечелила доста лоша слава. Забраната обаче очевидно не важи за Терие – новия ученик в класа на главния герой Им. Терие заявява открито, че има питбул и няма да се поколебае да го насъска срещу някой отворко. Изобщо, външността на Терие е повече от респектираща – едър, застрашителен побойник, способен да „сгъне“ когото си поиска. Далеч по-слабичкият и дребен Им гледа да не се пречка на здравеняка, а наперените Курт и Рогер веднага решават да покажат на новия кой командва в училището. Да, ама как да свиеш сармите на момче с ръста и юмруците на Терие?! Курт и Рогер прибягват до редица подлости, защото не им стига куражът да се изправят срещу него. А Им… Им заварва бункера, където намира убежище от ежедневието си, окупиран от Терие! Чашата на търпението му прелива. Трябва незабавно да го изгони от там! Им живее с майка си, която страда от болезнена тревожност и дори не смее да се покаже навън. Тя ту хвърчи из къщата, пълна с енергия и идеи за лятната ваканция, ту изпада в униние или крещи в изстъпление. Не си ли върне бункера, край с уединението и безгрижните часове.
Но както често става в живота, неусетно деликатният Им и грубоватият Терие се „надушват“ и сближават, а Им открива, че зад свирепата физиономия на Терие се крие ранима душа и верен приятел. С течение на времето Терие и Им откриват колко много неща ги сплотяват. Единият има майка с панически пристъпи, другият – баща алкохолик. Носят на детските си плещи огромна отговорност и се опитват да направят живота на родителите си по-поносим. Но не оставайте с впечатление, че животът им поднася само неприятности. Не! Той е далеч по-пъстър, съшит от комични ситуации, неочаквани развръзки, нови приятелства, влюбвания и щастливи случайности. Извървявайки доста по-рано от връстниците си пътя от детското безгрижие към зрелостта, Терие и Им от малки се учат да ценят лоялността, приятелското рамо и различието у другия.
Ендре Люн Ериксен е роден през 1977 година в норвежкия град Будьо, понастоящем живее в Тромсьо и е поредното доказателство, че скандинавските писатели умеят да пресъздават преживяванията на чувствителната детска душа. Той разказва за приключенията на двете момчета, Им и Терие, с неподражаемо чувство за хумор, примесено с лека тъга. Да, казва ни писателят, децата страдат, но притежават и несравнимо повече оптимизъм и сили да се справят с тъмните страни на живота. Ендре Люн Ериксен често посещава различни норвежки детски градини и училища и обсъжда с малчугани и подрастващи героите от романите си. „Децата са толкова прями и искрени в реакциите си – казва той. – Докато възрастните са възпитани, пляскат чинно, никога не пуфтят от скука и не надават възторжени възгласи.“ Именно тази детска неподправеност и спонтанност го вдъхновява да твори.
