„Писма до мъртвите с любов“ е дебютният роман на американката Ава Дилийра. Историята на Лоръл започва с едно домашно по литература – очаква се учениците да напишат писмо до починал президент, велик учен или философ, но за Лоръл истинският порив я отвежда другаде. Тя избира да пише на Кърт Кобейн, защото невероятната й сестра Мей е била луда по музиката му и също като него е починала млада. Скоро Лоръл успява да напълни цялата си тетрадка с писма до хора като Джанис Джоплин, Хийт Леджър, Амелия Еърхарт, Джуди Гарланд и Ейми Уайнхауз, но така й не показва написаното на учителката си. Тя споделя с мъртвите за новото училище, за новите приятелства, за разбитото си семейство, за първото си истинско влюбване и – най-важното – за болката от загубата на Мей. Както и за тяхната тайна.
„Идеята за тази книга се роди внезапно – заглавието дойде само, заедно с образа на момиче, което пише писма на починали известни личности, за да се справи с личната си трагедия“ разказва Дилийра в интервю пред Entertaiment Weekly „Очарована съм поп културата и начина, по който тя ти дава чувство за принадлежност и възможност да разбереш себе си, особено за хора, които са изправени пред травма или се чувстват изолирани по някакъв начин.”
Ментор на Дилийра е не кой да е култовият Стивън Чбоски, авторът на „Предимствата да бъдеш аутсайдер“, който казва „Влюбих се в тази книга. „Писма до мъртвите с любов“ е не просто зашеметяващ дебют, а ясна заявка за нов дързък литературен глас.“
Статия на Bustle.com разказва, че „Писма до мъртвите с любов“ е любима книга и на актрисата Ема Уотсън. Уотсън, която участва в екранизацията по романа на Чбоски и е близка приятелка с него, горещо препоръча заглавието на последователите си в Twitter. Книгата е номинирана за Goodreads Choice Award 2014.
В първото си писмо до Кърт Кобейн Лоръл, героинята на романа, пише: „Някои неща не мога да споделя с никого, освен с онези, които вече не са сред нас.“ Думите и историите, които не можеш да споделиш с никого, Ава Дилийра те предизвикава да споделиш (анонимно) с целия свят. В нейния сайт има създадена специална страница (http://avadellaira.com/love-letters/), където можеш да качиш писмото си към някого, който вече не е със теб – приятел, роднина, известна личност.
Музиката има специално място в романа. Всички песни, които Лоръл слуша, докато пише писмата си можеш да чуеш тук:
„Скъпа Ава,
книгата ти разби сърцето ми и после отново го събра. Също както Кърт, Джанис,
Амелия и всички други, които са си отишли, но все пак са някак тук,
„Писма до мъртвите с любов“ оставя неизличима следа.“
Гейл Форман, автор на „Да остaна ли“ и „Аз бях тук“
Ава Дилийра е родена в Лос Анджелис, но обича да казва, че един от първите ѝ спомени е за пътуването през пустинята, когато семейството ѝ се мести да живее в Ню Мексико. Започва да пише във втори клас и (доста по-късно) завършва престижна магистратура по творческо писане в Айова. През двете години, в които изучава поезия и литература, живее в чифлик, някога обитаван от Кърт Вонегът.
След като завършва, се връща в Ел Ей, където започва работа като сценарист за Стивън Чбоски. След като прочита някои от разказите ѝ, авторът на „Предимствата да бъдеш аутсайдер“, заявява: „Трябва да напишеш роман“. Същата вечер идеята за заглавието се появява в главата ѝ докато чака да премине на едно кръстовище. Започва да пише същата вечер.
Днес Ава живее в Санта Моника, в апартамент с размерите на кутия за обувки, мечтае за куче и продължава да се изумява на гледката към океана, когато се прибира от работа и се изпълва с чувство за благодарност, че е тук. „Така се чувствам и за публикуването на първата ми книга, и съм особено благодарна на вас, че сте я прочели.“
"
