Излиза нова книга, която да помогне на родителите в най-отговорната им задача. Популярният мотивационен лектор и ментор – Райън Холидей събира 366 размисли „За родителството“ издателство Сиела). Вижте откъс от произведението.
Още: Кой е неподходящият подарък? Габриела де Лука за символа и изкуството на подаряването (ВИДЕО)
Още: Авторските права върху романи на Хемингуей, Стайнбек и Фокнър отпадат
Откъс
22 август
Още: 366 полезни съвети "За родителството" събра в нова книга менторът Райън Холидей
Трудно се постига баланс
Още: "Парфюмеристката" разкрива тайните на създаването на парфюми
Още: Изкуството на подаряването в новата книга "Подаръците" на Габриела де Лука
Като родители трябва да намерим баланса между това да подкрепяме децата си и това да ги подтикваме и изискваме от тях.
Това е като онези дни в парка, когато за пръв път са намерили пътя към люлките. В началото всичко се свежда до това да им предоставяте подкрепа, докато започнат да се чувстват комфортно с движението на люлката. След това започвате да ги люлеете малко по-силно. Но ако ги залюлеете твърде силно твърде скоро, те ще излетят напред или ще се катурнат назад, когато люлката се връща. С течение на времето те свикват с движението напред-назад, откриват как уверено да държат веригите, знаят как да очакват силата на по-големите залюлявания и произтичащите от тях залюлявания в обратната посока. И когато това най-накрая се случи, тогава започват сами да си помагат с крака, залюлявайки се възможно най-силно – по-нависоко, отколкото сте смятали, че ще им е комфортно.
Още: Георги Господинов е тазгодишният носител на литературната награда „Хеликон“
Още: "Доброто сърце" - любим български писател поднася коледен подарък
Като родители трябва да се стремим към този променящ се баланс – и да го поддържаме – непрекъснато, ако искаме да постъпим правилно с децата си, защото никой не се усъвър-шенства в живота, като просто остане там, където се намира.
Още: Откъс от „Шифърът“, Изабела Малдонадо
Още: "Смъртохоличка" изследва най-тъмните ни инстинкти
Още: Откъс от "Нацизмът – история, генезис, идеи и влияние" от Карл Мюлер Фрьолан
Основателят на компанията Dell Computers Майкъл Дел има една чудесна мантра, разпространена в компанията му, която е свързана с тази идея: „Доволен, но никога удовлетворен“. Навярно това е възглед за амбицията, напредъка и личното развитие, който можем да предадем на децата си, и с известна чувствителност можем да приложим и към нашия собствен родителски стил. Помнете следното: великите треньори са по-строги с отборите си, когато побеждават, отколкото когато губят. Доволни са, но никога удовлетворени. Защото познават истинския потенциал на отбора и искат да спомогнат за неговото реализиране. Точно както трябва да направите с децата си.
24 август
Бъдете нещо и някой
Едуард Хенри Хариман бил много успешен бизнесмен и изненадващо добър баща. Имал репутация на хищен индустриалец, но вкъщи бил нежен и грижовен с децата си. Проявявал търпение и им предал добри ценности.
Още: „Шифърът“ на едно чудовище трябва да бъде разгадан в смразяващия трилър на Изабела Малдонадо
Веднъж писал до директора на сина си, за да попита как се справя момчето в училище. „Представя се добре – бил отговорът, който получил, заедно с новината, че малкият Авърел – постепенно става по-добър.“ Окуражен, той писал на сина си с молба дали може „да повиши“ усилията, които влага в английския език. „Знам, че можеш да го направиш, така както и по някои други предмети. Окуражаващо е да виждам, че напредваш сериозно, и съм сигурен, че ще пожънеш успех и ще продължиш да се развиваш, за да бъдеш нещо и някой.“
Тази фраза звучи страхотно. Не казва на сина си, че трябва да има перфектни резултати. Не му казва, че е безполезен, за това, че не се е представил отлично. Или че успехът непременно е свързан с това да бъдеш по-добър от всички останали. Подобно на бащата на Джим Валвано, посланието на стария Хариман било, че знае на какво е способен неговият син, и по-важното, какво се очаква от човек с неговия потенциал: да бъде нещо и някой.
Не е задължително децата ни да постигнат финансов успех или да бъдат изключително влиятелни и известни. Но действително очакваме да постигнат нещо в живота си – да бъдат някой, независимо дали уважаван член на малката църква, към която принадлежат, или пък да оглавяват някакъв законодателен орган. А очакваме да направят нещо, защото животът е дар.
Да го пропилееш? Да направиш само минимума? Не, това би било провал както за тях, така и за нас. Така че нека да увеличим усилията си и очакванията си към тях.
Още: Откъс от "Благородството задължава" на Ангелина Ангелова
25 август
Казвате ли им това?
Като млада писателка, Сюзън Стрейт получила следния съвет от своя ментор, великия Джеймс Болдуин: „Трябва да продължиш да пишеш. Наложително е“. Представете си колко различно било това послание от писмото, което получила от своята майка, която, както споменахме , смятала, че нейният собствен творчески живот е приключил в момента, в който са се появили децата ѝ.
Въпросът, който трябва да си зададем, е следният: Кой път избираме? Дали им казваме, че трябва да продължат да реализират своя потенциал – че това е наложително? Или чрез действията си (или бездействието си) им казваме тъкмо обратното? Дали несъзнателно не сме се превърнали в убийци на мечти, или активно се превръщаме в създатели на мечти?
Още: Откъс от "Краят на историята" на Ей Джей Фин
Това е въпросът. И определено е наложителен.
Няма полза в това да се откажете от себе си. Разбира се, може да ви се наложи да се изправите пред някои факти и да изберете една кариера пред друга, но това не е същото като да спрете. Правенето на пари от това, което обичате, не е толкова важно, колкото да ставате все по-добри в това нещо, като оптимизирате потенциала си.
Като родители е наложително да подкрепяме децата си, да им бъдем фенове. Трябва да ги насърчаваме. Трябва да им казваме да продължават напред. Че ги очакват повече и по-добри неща. Светът ще постави достатъчно знаци „Стоп“, ще издигне достатъчно препятствия, ще предостави достатъчно разочарования. Няма нужда да добавяме към тях. Трябва да направим обратното. Трябва да повярваме в децата си.
