На книжния пазар излиза книгата на Изабела Малдонадо "Шифърът"(издателство Сиела), в който плячка и сериен убиец се оказват вплетени във фатална игра. Вижте откъс от произведението.
Откъс
Първа глава
Още: „Шифърът“ на едно чудовище трябва да бъде разгадан в смразяващия трилър на Изабела Малдонадо
Преди десет години
Окръжен съд за непълнолетни
Окръг Феърфакс, Вирджиния
Нина Есперанца вдигна очи към мъжа, който държеше съдбата ѝ в ръцете си. Съдия Албърт Макинтайър внимателно прегледа предадените документи в абсолютна тишина. Нина съзнателно укроти неспокойния си крак под дългата дъбова маса, докато се насилваше да украси лицето си с физиономия, която се надяваше да мине за учтива. Документите бяха предадени, показанията бяха приключили – оставаше само присъдата.
Още: Откъс от "Принцесата от Бухенвалд, Ана Андреу Бакеро
Съдията спря да чете, за да я огледа добре, преди да заговори.
– Готов съм да удовлетворя вашия иск до съда, но преди да го сторя, искам да съм сигурен, че разбирате какви са последствията. Това решение не може да бъде отменено. Ще носите пълна отговорност за всички действия или договорки, които сключите оттук насетне.
Правният защитник на Нина, Кал Уидърс, впи пръсти в яката си.
– Тя приема условията, ваша чест.
Още: Откъс от "Невероятната Грейс Адамс", Фран Литълууд
Уидърс беше адвокатът, назначен от съда да представлява интересите на Нина. На седемнайсет години, тя нямаше право да отправи молба към съда от свое име. Неговата сива коса, дълбоки като кратери бръчки и спокоен тон говореха за опита му. Загриженото му лице бе свидетел на дълги години борба с непредсказуемата съдебна система за непълнолетни. Тя можеше както да раздава справедливост, така и да греши в решенията си, в зависимост от обстоятелствата.
Съдията хвърли поглед към Уидърс, преди да се обърне към момичето, чийто живот щеше да промени необратимо.
– Разбирам защо отправяте иск към съда за освобождаване от опеката на социалните грижи. Особено предвид ситуацията ви.
Малкото хора, на които беше позволен достъп до заседанието при закрити врати, изтръпнаха, но не и Нина. След всичко, което се беше случило, тя си бе обещала никога повече да не се връща в системата. Ако съдията не отсъдеше в нейна полза, щеше да избяга отново. Този път никой нямаше да я намери, преди да навърши осемнайсет години.
Още: Откъс от "Истината за храната", Тим Спектър
– Вие показахте, че можете да се издържате сама – каза съдия Макинтайър. – Но какви са плановете ви занапред?
Уидърс отговори преди Нина:
– Ваша чест, в документите, които внесохме, сме приложили и такъв за ранен прием в университета „Джордж Мейсън“. Нина получи стипендия и пари, които да ѝ помогнат за обучението. Тя работи почасово и ще живее в общежитието, където ще...
Съдията вдигна старческата си ръка.
Още: Откъс от "Благородството задължава" на Ангелина Ангелова
– Бих искал младата дама да говори от свое име.
Уидърс бе опитал да се намеси, за да ѝ спести този момент. Той и помощникът му по случая я бяха консултирали преди изслушването. Ако съдията попиташе за плановете ѝ за кариера, тя трябваше да отвърне с трогателна реч относно намеренията си да стане медицинска сестра, учителка в детска градина или да постъпи в Червения кръст. Технически това не беше лъжа. Тя беше обмислила тези варианти. За около стотна от секундата. След това осъзна какво иска да прави до края на живота си. Но дали съдията щеше да приеме нейния избор?
Уидърс я подритна под масата. Нина знаеше какво трябва да каже според неговите напътствия. Но никога не бе правила нещо просто защото някой ѝ беше казал, че трябва да го направи. Вероятно това бе и причината да се мести от един приемен дом в друг.
Тя изправи раменете си, окончателно решена да каже истината.
Още: Откъс от "Краят на историята" на Ей Джей Фин
– Ще се запиша в програмата по наказателно право в университета „Джордж Мейсън“. След като завърша, ще се присъединя към полицейското управление, ще работя усилено, за да стана детектив, и ще прекарам остатъка от кариерата си, като вкарвам изроди, които се гаврят с деца, зад решетките.
Уидърс се хвана за главата. Специалният защитник по делото също се учуди.
Нина игнорира техните реакции, докато се фокусираше върху съдията.
– Това достатъчно напред в бъдещето ли е, сър?
Съдия Макинтайър свъси вежди.
– Ще продължите ли с консултациите?
– Да, сър.
– Обстоятелствата са ви направили изключително независима от ранна възраст, госпожице Есперанца – каза съдията. – Но трябва да приемате чужда помощ, когато имате нужда. Запомнете това.
Още: "Краят на историята" - диаболична въртележка от убийства, тайни и лъжи
Съдебната зала притихна. Всички бяха вперили поглед в Макинтайър. Тръпнеха в очакване.
Тя беше изнервена до краен предел. Дали пък не го бе накарала да се съмнява в уменията ѝ да се справи с това, което ѝ се беше случило? Успя да си поеме въздух.
След сякаш цяла вечност дълбокият му глас разряза тишината.
– Ще уважа молбата.
Още: Откъс от "Олигарх" на Елена Морозов
Тя си отдъхна.
– А сега по другата тема. – Усмивката изстина на лицето ѝ, докато съдията продължи с мрачен тон: – Молбата за смяна на името. – Той вдигна нотариално заверения документ. – Вие искате да смените името си от Нина Есперанца на Нина Герера. Молбата ви показва, че желаете да изберете сама името си, вместо да използвате даденото ви. Можете да направите това догодина, когато навършите осемнайсет години, защо бързате?
Уидърс се окопити.
– Ваша чест, клиентката ми е получила юридическото си име от първия ѝ назначен социален работник, когато е станало ясно, че осиновяването ѝ ще бъде... – погледна я извинително – ... малко вероятно.
Още: Интригите и банковите машинации зад успеха на един руски "Олигарх" в романа на Елена Морозов
Тя сведе поглед към скръстените си ръце. Като малка не беше от момичетата с пухкави, руси къдрици и светлосини очи. Нито кожата ѝ беше като порцелан, нито бузите ѝ бяха румени. Социалните работници, които бяха ангажирани с нейния случай, никога не я наричаха сладка или срамежлива. Вместо това тя дочуваше части от разговори, пълни с думи като своенравна и твърдоглава. Може и да не ги разбираше напълно, но знаеше, че тези определения – с тъмната коса, кафявите очи и загорялата кожа – я отличаваха от другите момичета. Момичетата, които бяха осиновявани.
Уидърс побърза да прекъсне неловкото мълчание.
– Тя не е имала избор и смята, че прекратяването на настойничеството на щата Вирджиния е правилният момент да избере име, което описва новата ѝ цел.
Съдията повдигна рошавата си сива вежда и я погледна.
Още: "Седем дни през юни" - романтичната история за двама писатели на Тия Уилямс
– Новата ви цел?
Тя изправи главата си, за да срещне погледа му.
– Говорите ли испански, сър?
– Не.
Още: Откъс от "Среща за игра" от Алекс Дал
Нина си пое дълбоко въздух. Най-добрият вариант беше да бъде напълно откровена.
– Проследих първия си социален работник до самото начало, когато съм влязла в системата преди седемнайсет години.
Изражението на съдията помръкна.
– Наясно съм с... обстоятелствата.
Обстоятелства. Лишена от смисъл дума, предназначена да пощади чувствата ѝ. Съдията вероятно смяташе, че е мил, но не можеше да смекчи случилото се.
Тя бе оставена да умре в кофа за боклук, когато беше само на един месец.
Нина преглътна бучката в гърлото си и продължи:
– Името ѝ е Мирна Гонзалес. Каза ми, че първоначално са ме наричали бебето Джейн Доу. Искала е да имам подходящо етническо име, затова ме е нарекла Нина – английската версия на niña, което означава „момиче“ на испански. Също се е надявала, че ще съм едно от децата, които ще имат щастлив край. Че ще бъда осиновена от любящо семейство, заради което ме е нарекла Есперанца, което значи „надежда“. – Бучката в гърлото ѝ растеше, задушавайки последните ѝ думи. – Не получих този щастлив край.
– Не – каза съдия Макинтайър. – Не го получихте.
Той не се опитваше да е снизходителен, което тя оцени.
– Но защо Герера?
– На испански guerrero значи „воин“ или „боец“, a guerrera – с а накрая, е в женски род.
На съдията му бе нужен миг, за да осъзнае думите ѝ, преди в очите му да се появи разбиране.
– Момичето воин.
Нина кимна утвърдително.
– Отказах се от надеждата – каза тихо тя, след което вдигна глава. – От сега нататък ще се боря.
Още: Смразяващият психологически трилър "Среща за игра" на Алекс Дал ще изправи косите ви
