След броени дни на 12 ноември 2024 г. излиза "Афера в Прованс" - криминална рецепта с щипка романтика и хумор от Софи Боне (издателство "Хермес").
Откъс
Виното извикваше у него спомен за касис, беше таниново, със сух послевкус. И въпреки това се долавяха деликатни дъбови нотки, дъх на ванилия, нещо, което сочеше, че е отлежавало в тежки бъчви. Вероятно сира, блендирана с гренаш ноар. Вкусовите му рецептори ясно различаваха фината киселинност на варовиковите скали, слънцето, вятъра.
Още: "Афера в Прованс" - криминална рецепта с щипка романтика и хумор
В Русийон знаеха как се отглежда съвършен гренаш. Макар че добивите им не бяха високи, извличаха максималното от слънцето и мистрала, който като свръхмощен фьон отнасяше всяка влага от почвата.
Той прокара още веднъж език по устните си, докато дъхът му секна от аромата. Чувстваше се все по-замаян. Задушаваше се, имаше нужда от въздух. Трябва да се раздвижиш, помисли си. Движи се!
Преди няколко дни беше в Русийон и се разходи по ръждивата кафява пръст между редовете със стари лози, обеща на братовчед си Жан да му помогне при гроздобера.
– Какъв дявол ти е влязъл в главата, обикновено не си толкова отзивчив? – недоверчиво го попита Жан.
Още: Откъс от "Усмивката на Катерина – майката на Леонардо ", Карло Вече
Той само повдигна рамене.
– Стига де, нали сме семейство.
Виното бълбукаше в устата му и мъжът се закашля, краката му потънаха в нищото, удари главата си в металния капак. В душата му се надигна паника, но той ѝ забрани да превзема цялото му същество, вкопчи се в спомена, сякаш бе спасителна котва.
Семейство. Каква велика дума. Наистина имаше достатъчно работа, обаче при вида на дълбоките бръчки, които се бяха врязали в лицето на Жан, и на посърналите му очи се размекна.
Още: "Усмивката на Катерина – майката на Леонардо" - нов поглед върху произхода на Леонардо да Винчи
Жан го прегърна с благодарност, а той му позволи да го направи.
Следващата седмица щеше да започне гроздоберът...
Тъпото чувство в главата му се засилваше все повече.
Не се предавай, трябва да издържиш докрай!
Още: Откъс от "Балансирай хормоните си"
Погледът му се плъзна надолу. Студените стоманени стени блестяха нереално червени. Под него имаше поне още метър. Ако потънеше сега, нямаше никакъв шанс.
Отново и отново мяташе завързаните си крака, напред-назад, напред-назад. От прозорчето в долния край на ферментатора до него достигаше треперлива светлина, която се накъсваше от постоянното движение. А в нея – дървени трески като в клокочещо тресавище.
В съзнанието му нахлу спомен. Бяха плували в реката, а след това полегнаха голи в тревата и наблюдаваха слънчевите зайчета по проблясващата вода. Вивиан се надвеси над него, мократа ѝ коса загъделичка кожата му.
– Не, не съм готов още. Не искам да умра!
Още: Топ 10 трика за добра форма, концентрация, енергия и сън
Виковете му отекнаха глухо. Но защо? Какво толкова бе направил? Нима Анжелин бе разказала на мъжа си?
Краката му натежаха, подгизналите дрехи го теглеха надолу. С внезапен порив той раздвижи овързаното си с въжета тяло, сякаш беше змиорка, панически, с разтуптяно сърце, а после силите го напуснаха. Още веднъж пое дълбоко дъх, всмука поетия вече въздух обратно в дробовете си, усети как заедно с него в тях нахлу и виното. Преглътна здраво, закашля се, затвори уста. Потъна с широко отворени очи. И сякаш се понесе към величествен кинематографичен залез.
Прозорчето! Може би някой щеше да се приближи, да го забележи и да го освободи от този затвор? Мъжът се надигна, плъзна се с едно-единствено движение към стената, притисна лице до стъклото. Впи изгарящ поглед навън. Пред очите му изникнаха размазани образи: каменни сводове, дървени рафтове, отрупани с най-отбрани вина; бъчви, чието съдържание бе отбелязано с груби тебеширени знаци по тях.
Вече хъркаше в агония, от устата му излизаха мехурчета въздух. Отново задиша спазматично, от което в дробовете му нахлу още вино. И тогава светлината изгасна. И настъпи мрак.
Още: "Балансирай хормоните си" - биохакинг за добра форма, концентрация, енергия и сън
