„Орелиен“ е смятан за връх в творчеството на Арагон и в същото време за един от най-великите любовни романи на изминалото столетие. Действието в тази „парижка хроника“ ни пренася в периода между двете световни войни, тъй наречените „луди години“. Авторът майсторски пресъздава кипящата интелектуална и светска атмосфера в големия град и възкресява духа на художествения авангард от началото на века. На страниците на романа оживяват Пикасо, Кокто, дадаистите, а в някои от героите разпознаваме черти на Франсис Пикабия, Андре Брьотон и Дрийо Ла Рошел. На фона на ексцентричното и безгрижно общество от това време, Арагон описва моралните и естетически лутания на своя герой. Орелиен, млад рентиер, току-що завърнал се невредим от фронта, води живот, отдаден на удоволствията, в Париж, пазещ все още спомена за „Бел епок“. Срещата му с Беренис, омъжена и недотам красива, пълна противоположност на обичайните му увлечения, ще преобърне живота му. Егоистичен и безволев, Орелиен претърпява поражение и в живота, и в любовта. Той загубва своята любима Беренис, загубва и себе си.
В този роман откриваме Арагон поета, „лудо влюбения в Елза“, който насища повествованието с дълбок и пестелив лиризъм.
Луи Арагон (1897-1982) е голям френски поет, романист и публицист, един от основателите на дадаизма и сюрреализма, наред с Андре Брьотон, Тристан Тцара и Пол Елюар. Известен с подкрепата си за комунистическата идея, дългогодишен член на ФКП. След петдесетте години се прочува сред широката публика с песните по негови стихове в изпълнение на Лео Фере, Жан Фера и Жорж Брасенс („На този свят любов щастлива няма“). С френската писателка от руски произход Елза Триоле са една от митичните двойки във френската литература на ХХ век.
