"Островът, който уби свободния човек" - с този анонс излиза книгата на Борислав Скочев "Концлагерът Белене 1949-1987", едно от най-мащабните изследвания по темата.
Още: "Книгите спасяват животи": Именит американски писател раздава бонуси на служители в книжарници
Още: Кой е неподходящият подарък? Габриела де Лука за символа и изкуството на подаряването (ВИДЕО)
Книгата беше представена днес (22 януари), като участие взеха както авторът Борислав Скочев, така и журналистът Даниела Горчева, изследователят Христо Христов, отец Паоло Кортези - председател на културния център "Евгени Босилков" в гр. Белене", и историкът проф. Евелина Келбечева. Спомените си Белене разказаха и бившите лагерници Цветана Джерманова, Петко Огойски, Дянко Марков и Сабри Искендер.
На премиерата присъстваха президентът Росен Плевнелиев, бившият премиер Филип Димитров, бившия министър на финансите Муравей Радев. Събитието се радваше на изключителен интерес, като много хора се наложи да останат прави, поради липсата на седящи места.
"Не смея да отправям някакво послание към младите поколения – днес те живеят при съвсем различни условия. Но много се надявам, че книгата би могла да бъде някакво предупреждение за това колко лесно се отнема свободата, колко лесно човек може да попадне в свят на несвобода", заяви авторът на книгата.
Още: Авторските права върху романи на Хемингуей, Стайнбек и Фокнър отпадат
Още: "Парфюмеристката" разкрива тайните на създаването на парфюми
"Опитал съм се да покажа как постепенно се репресира една или друга категория, докато дойде и твоят ред. Как постепенно ти отнемат най-съкровеното – личните свободи – живота. Много от тези хора след като преживяват демокрацията не успяват да се впишат в историческите събития, не влизат в политиката", добави той.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Изкуството на подаряването в новата книга "Подаръците" на Габриела де Лука
Още: Георги Господинов е тазгодишният носител на литературната награда „Хеликон“
Скорчев не е учуден: "Винаги е така. Винаги хората, които са пострадали – е така. Поборниците след Освобождението – много малко от тях влизат в политиката и са добре осигурени. Същото е и след 1989 г. Някак си човекът, който е бил способен на една съпротива срещу невероятния гнет на една тоталитарна власт , сякаш се оказва неспособен да се бори за място в една по-свободна среда", обяснява той.
96-годишният Дянко Марков, който е преживял адът Белене, пламенно заяви, че е тук, защото е спътник на автора на книгата от 10 години, защото авторът засвидетелства на истината за една от трагедиите на нашия народ. „Това е най-големият остров на Дунав – Белене и е чисто българска трагедия. Ние трябва да сме достатъчни внимателни да не се изопачи историята. Това е чисто българска трагедия, която Борко Скочев, който е от семейство на български офицер, и завеща своя труд на бъдещето на младежта на България“, каза той. Дянко Марков е убеден, че младите трябва да знаят какво е преживял нашия народ в една жестока епоха, в която възтържествува комунизмът като идеология на омразата.
Още: "Доброто сърце" - любим български писател поднася коледен подарък
Още: Откъс от "Нацизмът – история, генезис, идеи и влияние" от Карл Мюлер Фрьолан
Христо Христов представи книгата като Българската голгота и на социалистическия фашизъм. Малко са документите, които могат да претендират за изчерпателност, но тази книга за концлагера „Белене” прави това, каза Христов. Дянко Марков заяви пред множеството, изпълнило голямата зала в столичен хотел, че е щастлив, че е доживял деня, в който се представя толкова обхватен материал за Белене. Той подчерта, че утрешният свят трябва да бъде по-добър и по-щастлив.
Петко Огойски разказа как физически е преживял ужаса от престоя на понтон върху ледените води на Дунав заедно с 35 души – случай, който описва и в своята книга „Записки на българските страдания”.
Цветана Джерманова се върна към спомените от женския лагер край Тутракан и ужасите, на които е била свидетел. „Много бяхме политическите, но имаше и такива, които са се срещнали случайно в кафене, но в деня на смъртта на Георги Димитров. Защото били весели са въдворени”, спомни си тя.
