Две от знаковите произведения на видния американски класик Марк Твен излизат в луксозното съвместно издание „Принцът и просякът. Приключенията на Хъкълбери Фин“. Книгата е част от колекция „Върхове“ на ИК „Изток-Запад“.
Името Самюъл Лангхорн Клемънс е известно на малцина, но мнозина разпознават лицето зад литературния му псевдоним: Марк Твен. Утвърдил се като един от най-изтъкнатите и всепризнати американски литератори от втората половина на XIX век, Твен е автор на редица разкази, пиеси, романи, есета, пътеписи. Двама от незабравимите му герои – Том Сойер и Хъкълбери Фин – оживяват за пореден път на страниците на новото издание на „Приключенията на Хъкълбери Фин“, който излиза в луксозен и щедро илюстриран от художника Петър Станимиров том заедно с друга ключова за Твен творба –„Принцът и просякът“.
Роденият през 1835 г. в градчето Флорида в щата Мисури (САЩ) Самюъл Клемънс произхожда от стар род на преселници от Изтока; баща му е прокурор, впоследствие мирови съдия. Шестото от седем деца, Твен израства в щат, в който робството все още е норма и от малък го опознава, както добре личи в голяма част от творбите му, чиято основна тема е именно то. От детските си спомени в Мисури авторът се вдъхновява и за измисления град Сейнт Питърсбърг от знаковите му произведения „Приключенията на Том Сойер“ и „Приключенията на Хъкълбери Фин“. Още на 16-годишна възраст Твен започва творческата си кариера, списвайки статии и хумористични разкази за местния вестник „Ханибал Джърнал“ – собственост на един от по-големите му братя. Впоследствие младият Клемънс напуска вестника, работи като печатар във Филаделфия, Ню Йорк, Сейнт Луис и др., а неутолимата му жажда за знания го прави редовен посетител в градските библиотеки, където се самообразова. Стремежът му към авантюри не спира и за миг – през 1859 г. Клемънс получава лиценз за лоцман по река Мисисипи и работи като такъв до избухването на Гражданската война през 1861 г. Същата година заминава с по-големия си брат за щата Невада, пътувайки с дилижанс повече от две седмици през прериите, Скалистите планини, мормонските общности… По време точно на това пътуване се вдъхновява за някои по-късни свои пътеписи и разкази. Работи в сребърните мини на Вирджиния Сити, но скоро след това ги напуска и започва работа в местен вестник, където за първи път използва добре познатия днес псевдоним Марк Твен, който взима от писателя Исая Селърс (който вече го е използвал). В края на 1865 г. в нюйоркския седмичник „Сатърди Прес“ излиза и хумористичният разказ „Знаменитата скачаща жаба от окръг Калаверас“, който отбелязва първия по-значителен литературен успех на Твен. Наред с многобройните си творби, сред които и безспорните литературни шедьоври „Приключенията на Том Сойер“ (1876), „Принцът и просякът“ (1881) и „Приключенията на Хъкълбери Фин“ (1884), Марк Твен се радва на близки познанства и с някои от най-изтъкнатите за епохата учени като Никола Тесла и Томас Едисон. Голяма част от спечелените от писането пари Твен инвестира в нови изобретения, които водят единствено до загуба на средства. След като си стъпва на краката отново, през 1894 г. Самюъл Клемънс започва околосветско пътешествие, посещавайки различни краища на света, за да изнася беседи с едничката цел да се издължи на кредиторите за последните си задължения. През това време губи една от дъщерите си, а няколко години по-късно и съпругата и още една от дъщерите му си отиват от този свят. Марк Твен умира на 21 април 1910 г.
Определян от мнозина в началото на XX век като „най-големия американски хуморист на своето време“, Уилям Фокнър нарича Марк Твен „бащата на американската литература“. „Приключенията на Хъкълбери Фин“ често е смятан за един от Великите американски романи, за който самият Ърнест Хемингуей споделя години по-късно, че цялата съвременна американска литература произхожда именно от тази книга на Марк Твен.
