„Написана през 1722 г., тази е книга е актуална и днес. Особено днес“, пише „Гардиан“
„Дневник на чумавата година“ – една от емблематичните творби на Даниел Дефо – отново достига до българските читатели. „Апостроф“ публикува това ключово произведение на английския писател в първо самостоятелно издание у нас с оригиналния превод на Васил Атанасов. Макар книгата да описва Голямата чумна епидемия в Англия от средата на XVII век, аналогията със съвремието е неизбежна. Неслучайно британският вестник „Телеграф“ пише: „Изненадващо, „Дневник на чумавата година“ е задължително четиво за хората, изправили се пред пандемията от Ковид-19.“
През 1665 година чумата покосява Лондон и отнема почти 100 000 живота. По това време Даниел Дефо е само дете, но по-късно извиква спомените си, за да създаде ярка хроника на епидемията и жертвите ѝ. Според мнозина книгата се базира на записките на неговия чичо Хенри Фоу, който води обстойни дневници в разгара на трагичните събития в родния му град.
Разказана от първо лице, „Дневник на чумавата година“ не е документално четиво, но е една от малкото художествени творби, които историците приемат за достоверен източник на информация за тези времена. В книгата следваме героя на Дефо, Х. Ф., по улиците на преобразения град – пътищата са призрачно празни, по вратите на заразените къщи са изрисувани червени кръстове, колите на мъртвите са се запътили към изкопаните в гробищата ями. Срещаме и ужасените жители на града, в който освен болестта върлуват страхът, изолацията и звуците и миризмите на човешкото страдание. И всеки един човек има история, която трябва да бъде разказана.
Шокиращо яркото описание на съсипания от болестта Лондон прави „Дневник на чумавата година“ най-убедителният разказ за Голямата чумна епидемия, който някога е писан.