Чипиране на хора, ограничителни мерки, лъжа, дезинформация и манипулация, онлайн образование, отнемане на свободи, невъзможност на хората да се обединят около общи ценности, заговор на шепа избрани, решили по драстичен начин да разрешат ситуацията с енергийната криза и голямата популация на населението.Тази книга (публикувана за пръв път през 2015 г.) предсказа бъдещето, в което вече живеем.
Сравняван с „Игрите на глада“ и „Игра на тронове“,епичният роман „Новата планета“ на Мартин Вопенка (ядрен физик, превърнал се в един от успешните писатели на Чехия) е написан с изключително литературно майсторство. Задава и важни въпроси. Отговорите обаче са неприятни. Защото цивилизацията ни странно следва хода на предсказаното от писателя… поне докато не прогледнем и ние отвъд Стената.
Писателят ще бъде специален гост на Софийския литературен фестивал за млади читатели. Срещата на Мартин Вопенка с читатели ще бъде в събота, 4 юни, от 18 ч. на сцената на литературния фестивал в парка пред НДК, насред Пролетния базар на книгата.Тогава, както и на следващия ден – неделя, 5.06., от 13 ч., на шатра 54, където са издателите му от „Изида“, писателят ще дава автографи.
Книгата е в превод на Красимир Проданов, един от най-изявените преводачи от чешки през последните години. Тя ще бъде акцентът на издателство „Изида“ на базара.
Дан, главният герой на романа, е израснал в технически напреднала и напълно затворена цивилизация, която нарича себе си Новата планета. Това дехуманизирано общество, разделено на избрани и отхвърлени, създава мита, че е напуснало Земята, но в действителност е изградило само непроницаема стена около себе си. Избраният и привилегирован Дан обича тримата си отхвърлени полубратя и няма представа, че те го мразят. В резултат на подлостта им един ден той се озовава върху купчина трупове вън от Новата планета. Започва борбата му за оцеляване в изостаналия свят отвъд Стената. Налага му се да преосмисли всичко, в което е вярвал досега. Трябва да поеме отговорност и за живота на другите. Ще приеме ли необикновената си съдба? Ще прости ли на братята си?
Дали има истина в мълвата за световни конспирации около Ковид-кризата, чипирането на хора, заговор с цел намаляване на населението на Земята и справяне с енергийната криза? Какъв би бил животът след това?
Литературата не за пръв път предсказва бъдещето. В романите си Жул Верн например пророкува атомните подводници, полет до Луната и изкуствени спътници 100 години преди те да станат факт.
Мартин Вопенка представя свят, в който има ограничителни мерки, онлайн обучение, контактите между хората са чрез дигитални устройства, дори между деца и родители, има изкуствена храна и виртуални домашни любимци, а компютърен алгоритъм разпределя неродените деца като избрани и отхвърлени. Този свят е създаден от Вили Скот Гейтс, син на най-богатия мъж на Земята, притежаващ фирми, занимаващи се с компютърни технологии.
Романът описва съвършения свят на бъдещето, в който подаваме мисловни инструкции на виртуалното пространство около нас, но също и една цивилизация, която сякаш ни връща в Средновековието. Парадоксалното е, че двете съществуват независимо една от друга на Земята; заедно, но без да се познават взаимно.
Романът „Новата планета” на Мартин Вопенкае пълен с предсказания, които вече се сбъдват. Свръхтехнологизираното общество, което писателят рисува, сякаш е затворило очи за всички капани на лъжата, дезинформацията и манипулацията. Обратно, дивият първичен свят, който оцелява на ръба на невъзможното, сякаш е загубил най-важното – своята човечност.
Предсказания, теории на конспирацията и мрачни планове за бъдещето се сблъскват по страниците на „Новата планета”. Самият ѝ автор сякаш пише пророчески, предсказвайки какво ни очаква в най-близко време.
Бъдещето по страниците на „Новата планета” неочаквано се е превърнало в наше настояще, така че историята, която поднася писателят, е станала още по-ценна! Напълно в духа на големи автори като Оруел и Хърбърт Уелс, героите му търсят пукнатини в стена от бездушие, преборват изкуствения интелект, който ги управлява, и възмъжават, за да победи любовта в крайна сметка.
Голямото вдъхновение за този епичен роман идва от библейската история за Йосиф и неговите братя, които искали да го погубят. Вопенка я разказва с размаха на майстори като Дж. Р. Р. Мартин и Толкин. Само че вместо магия по страниците му срещаме жестокост и човечност, упадък и прогрес, лудост и вдъхновение.
Критици и читатели сравняват книгата с „Игрите на глада“ и „Игра на тронове“, но голямото й предимство е, че тя задава на читателите най-важните въпроси, които ражда животът. А отговорите, до които ще достигне всеки, прочел книгата до последната ѝ страница, могат да са и много, много неприятни.
Защото цивилизацията ни странно следва хода на предсказаното от Вопенка… поне докато не прогледнем и ние отвъд Стената.
Мартин Вопенка (1963) е едно от най-интелигентните пера на чешката литература. Критиката в Чехия говори за него дори като за местен вариант на Джордж Р. Р. Мартин – заради умението му да създава истории и да работи с въображението на читателите. Самият той е ядрен физик по професия, навремето работи в Пражкия изследователски психиатричен център, а после създава свое собствено издателство. Сега е председател на Асоциацията на чешките издатели и книжари. Баща му е математик, бил е министър на образованието на Чехия
„Мисля, че „Новата планета” – казва той за романа си пред програма „Вълтава” на Чешкото национално радио - не е типична фантастична книга. За мен най-важни бяха самата психология на героите, както и дълбочината на изживяванията им на фона на обстоятелства, които предлагат много въпроси за оцеляването на нашата цивилизация. Но най-важна за мен беше историята за предателството, която присъства в книгата, създадена на базата на Стария Закон.”
МНЕНИЕ ЗА КНИГАТА:
„Новата планета” прилича на „Игрите на глада” – казва литературният критик Станислав Шулц от изданието e15.cz, - само дето е много по-дълбока. Преспокойно може да се чете и от възрастни читатели. Нищо от описаното от автора не е прекалено далеч от нашия свят. Разказът му е изключителен и трудно можеш да оставиш книгата настрана. Най-сетне се появява чешка книга, която може наистина да заинтригува света.”
