Единственият сигурен спътник в живота е страхът. Това е универсална емоция без универсална форма. Така мисли канадската авторка Симон Сейнт Джеймс, която черпи вдъхновение както от явните, така и от по-фините страхове – тези, които на пръв поглед не се забелязват, но са винаги там, потънали дълбоко в сенките. Именно спектърът на това изконно човешко усещане съживява „Момичетата от пансиона“ (издателство Benitorial), дава плътност на готическата атмосфера и превръща историята в реалност.
Още: Признаха за виновен мъжа, нападнал и ранил писателя Салман Рушди
Още: Кои са ключовите елементи за изграждане на устойчиви взаимоотношения
Място за отхвърлените
„Айдълуайлд Хол“ е място за отхвърлените, за нежеланите, за проблемните момичета. Но някъде насред лабиринта от зловещи коридори и потискащи запуснати стаи четири съквартирантки намират истинското приятелство. Прошепнатите помежду им страхове ги сплотяват, обаче всяка крие своите тайни. Започват да се случват необясними неща и момичетата разбират защо в цялото градче се носят слухове, че пансионът е обитаван от призраци. Историите за духове звучат прекалено правдоподобно. Особено след като една от тях изчезва.
Още: Откъс от "Децата на хълма", Дженифър Макмеън
Шейсет години по-късно изоставеният „Айдълуайлд Хол“ е обявен за реставрация. След като разбира, че нов собственик e решен да ремонтира и съживи стария пансион, журналистката Фиона Шеридън е решена, че няма да остане безпристрастна. Все пак двайсет години по-рано точно на това място е открито тялото на мъртвата ѝ сестра. И въпреки че приятелят ѝ е осъден и излежава присъда за престъплението, интуицията на Фиона ѝ подсказва, че разкритията по случая не са цялата истина. Колкото повече задълбава в злокобната историята на пансиона обаче, толкова по-ясно става, че училището крие дълго пазени тайни. И с всяко следващо парченце от пъзела Фиона осъзнава, че призрачният шепот не е просто ехо от миналото, а предупреждение, че злото никога не си е тръгвало.
Още: Дейвид Брукс ни учи "Как да опознаем другия"
Още: "Открадна личната ми история": Съдят носителя на награда "Гонкур" за 2024 г.
За авторката
Симон Сейнт Джеймс прекарва двайсет години зад кулисите на телевизионния бизнес, преди да се отдаде на писане на пълен работен ден. Живее в покрайнините на Торонто, Канада, със съпруга си и една разглезена котка. Пристрастена е към сушито, готическите романи от 70-те години на миналия век, дъждовните дни, кафето и „Шерлок“ по Би Би Си. Можете да я намерите във Фейсбук, Туитър, Инстаграм, Гудрийдс и Пинтерест (но не на всички места едновременно).
Още: Създадоха награда за литературен превод на името на Виктор Пасков
Още: Ана Андреу Бакеро представя романа си "Принцесата от Бухенвалд" в клуб "Перото"
Още: Чудовищата са реални в "Децата на хълма" от Дженифър Макмеън
