"Малки чудеса" е оптимистично напомняне, че си струва да поемем „риска да бъдем щастливи“. Авторът Марта Удруф ни напомня, че понякога – точно когато животът ни изглежда напълно излязъл от релси – е възможно да сме направили завой към нови места и хора, които не бихме могли да си представим и в най-смелите си мечти. Интервю с писателката предоставя ИК "Хермес".
Да прочета тази книга, за мен беше наистина прекрасно изживяване. Действието в романа се развива в две от най-любимите ми места: в книжарница и в университетски кампус. Кое те накара да избереш тези места за развитие на действието?
Работила съм на много места и съм упражнявала различни професии, но и досега си спомням с умиление за работата си в книжарничката на колежа „Брайър“. Винаги съм обичала книгите, но на това място се почувствах като част от една сплотена общност: общността на хората, които обичат четенето. Ето защо реших да пресъздам тази атмосфера в книгата си. За мен тя е свързана с много положителни емоции, а и мога да обрисувам обстановката и хората достоверно.
Въпреки че в книгата са повдигнати сериозни въпроси и има доста житейска драма, читателите описват романа като „затрогващ“, „жизнеутвърждаващ“ и „оптимистичен“. Как успя да наложиш този тон?
Ами тонът на романа отразява личния ми дух. Според собствения ми опит животът е низ от невъзможни ситуации. В един момент обаче най-накрая ми просветна, че въпреки че не мога да контролирам това, което се случва, имам контрол над това как го възприемам и дали съм склонна да се уча от случилото се. С годините разбрах, че ако имаш достатъчно смелост да приемеш хората и света такива, каквито са, ще имаш много и много хубави дни. Вече не се чувствам длъжна да не се радвам на един хубав ден само защото той не е идеален. (Смее се.)
Романът ти излиза в доста късна възраст. Смяташ ли, че ако ти беше хрумнала тази идея преди, да речем, 25 години, щеше да се получи по-добре?
Не, за бога, в никакъв случай! Знаеш ли, като остаряваш, научаваш много. А аз по природа съм си любопитна. Държа си очите отворени. Срещала съм и съм общувала с много хора. Така научих много за човешката природа. И разбрах, че животът всъщност е много прост, хората обаче държат да го усложняват на всяка цена. Невероятно е как понякога сами се прецакваме. (Смее се.) Някога обичах да мисля прекалено много. Опитвах се да контролирам нещата. Сега се научих да се отдръпвам встрани и да не приемам всичко толкова на сериозно. Разбрах, че в същността си животът е забавен и хубав, стига да не си пречим сами.
Може би именно житейският ти опит ти е помогнал да изградиш толкова пълнокръвни образи. Хората копнеят за вдъхновяващи книги с убедителни герои и именно в това се крие очарованието на „Малки чудеса“. Разкажи ни малко повече за персонажите в книгата си.
Харесва ми да пиша за добри, добронамерени хора, които се намират в трудно положение и трябва да се изправят срещу предизвикателството да приемат себе си такива, каквито са. В този процес те израстват, опознават по-добре своята същност и истинските си желания. Всяка промяна изисква голяма доза кураж – дори когато тя е за добро.
Том Пътнам, главният герой в романа, е мил и честен човек, но много нещастен в началото. Как се развива неговият характер?
Що се отнася до нещастието на Том, нека да направя едно уточнение. Смятам, че при подобни обстоятелства аз бих била ужасно нещастна, но Том не е. Или поне не се е фокусирал върху нещастието си. Том е достатъчно смел, за да приеме своята участ такава, каквато е, и все пак да намира радост в малките неща, които останалите, разглезени от цялостното си щастие, пропускат да забележат. Аз благоговея пред хора, които са достатъчно смели, за да водят труден живот, без да изпадат в отчаяние или самосъжаление. В днешното общество, където насилието и агресията са така на почит, често забравяме да отдадем дължимото на тихия кураж на добрите хора. Това исках да направя в „Малки чудеса“. И така се появи Том…
Как се промени животът ти след излизането на „Малки чудеса“?
Смятам, че най-голямата разлика е във фокуса на разговорите, които водя. Като радиорепортер дълги години полагах усилия да предразположа хората да говорят за себе си. Сега обаче трябва да се науча как аз да се чувствам комфортно, когато говоря за себе си.
