Лукреция Борджия – красивата разменна монета на династически страсти

Утвърдената поредица на издателство „Емас“ „Известните жени в историята“ ни среща с истинския образ на знаменитата Лукреция

Още: "Парфюмеристката" разкрива тайните на създаването на парфюми

Още: Изкуството на подаряването в новата книга "Подаръците" на Габриела де Лука

Незаконна дъщеря на папа, останал в историята със своите машинации, убийства и финансови далавери, сестра на един от най-безскрупулните и най-жестоките владетели в човешката история, чествана като най-красивата жена на италианския Ренесанс, споделила три брака с трима съпрузи от най-влиятелните фамилии на Италия, умела ръководителка на държавни дела, почитателка на изкуствата. Това са неоспоримите факти в живота на Лукреция Борджия. Факти, достатъчни да развихрят фантазията на не един неин съвременник и на поколения творци след нея.

Около личния живот и тайните дела на тази жена, която не е оставила на света дори един сигурен образ от своята феноменална красота, се вихрят дяволски легенди. Отровителка, развратница, кръвосмесителка, прелюбодейка, коварна отмъстителка... Пресъздал я е Юго в драма, възпял я е Доницети в опера, безброй са нейните биографии, близо двайсет филма са посветени на живота ѝ.

Романът на Жоаким Буфле, френски историк и автор на множество исторически трактати и романи, идва да възстанови автентичното лице на дъщерята на папа Александър VІ Борджия. Основаваща се върху исторически извори, а не върху черни легенди, тази биография се противопоставя на измислиците и представя една любяща и ранима жена, изключително деликатна и интелигентна по природа, образована събеседница на най-големите умове на съвремието, но станала не по своя воля политическо оръдие на своя баща и на своя брат Чезаре.

Още: Георги Господинов е тазгодишният носител на литературната награда „Хеликон“

Още: "Доброто сърце" - любим български писател поднася коледен подарък

Дневникът на Лукреция Борджия, херцогиня на Ферара, е написан в седмиците преди смъртта ѝ на 24 юни 1519 година. Тя е трийсет и девет годишна. С нея си отива потомството на папа Александър VІ, но не и потеклото му: в почти всички династии в днешна Европа има потомци на прокълнатия папа и все още във вените на стотици личности от американски фамилии, в Бразилия и в Съединените щати тече кръвта на Борджиите.

Лукреция пише заради своите деца, иска да им остави свое описание в стила на писателите от своето време. Приживе колкото я порицават и хулят, толкова я възхваляват и ѝ завиждат. Тя усеща колко неблагодарна е историята към нея, навличайки ѝ неодобрението, с което се отнасят към баща ѝ и брат ѝ Чезаре. Въпреки това тя не се опитва да се оневини, да се оправдава за слабостите и лутанията си. Но, водена духовно от някои от великите мистици на своето време – по онова време Италия има своите живи светици, които влияят дискретно, но реално върху тогавашното общество и дори в дворовете на принцовете – и ползвайки се от тяхното приятелство, тя поема по пътя на промяната, опитва се да преосмисли живота си. За това ѝ помага нейното искрено състрадание, на което никога не изневерява, и любовта ѝ към четенето: тази известна почитателка на четивото притежава една от най-богатите библиотеки на своето време, в която едни до други стоят жития на светци и духовни книги с поетични сборници, философски трактати и най-популярни творби.

Усещайки приближаването на смъртта, Лукреция желае да събере спомените си и да ги подреди в разказ - поука. Написани крадешком, най-често в ранните часове на деня, когато умората и треската я напускат за кратко, тези страници свидетелстват за припряността на пишещата ги, понякога за нейното отегчение. В тях е описан без снизхождение животът на една от най-забележителните женски фигури през италианския Ренесанс. Белязани са и от духовните тревоги на една жена, която, след като е познала световната слава и се е поддала на нейните съблазни, е осъзнала колко суетна е тя. Накрая, превръщайки се понякога в страници от съвременната история, за наше най-голямо щастие те се оказват предвестници на начина на мислене и на живот, характерни за хуманизма, чието скорошно изчезване тя прозрява много трезво – също като тежките китайски рози, които тя харесва и чиито нежни стебла се огъват, губейки едно по едно своите венчелистчета под съвместната атака на прекалено жаркото слънце и на непрестанните бури, след като са излъчили своите последни и най-деликатни ухания.