Лора Флоран е автор на бестселъровата поредица с международен успех „Любов и шоколад”, от която вече са издадени на български език „Крадецът на шоколад”, „Шоколадово докосване”, а третата – „Шоколадова магия”, ще излезе на 6 август 2015 г.
Американската авторка започва да учи френски език още от много малка: „Когато съм била на годинка и половина, моят баща ми е донесъл плюшено мече от Париж, където е бил на конферeнция. След като се научих да чета, търсех думи на френски в речника, за да мога да говоря с мечето си“, споделя американската авторка.
Когато отива като докторант в Париж, първата й среща с града не е била впечатляваща: „Беше много студено, дъждовно, а и някак си човек трябва да има определено отношение, за да се справи с това място. Трудно се адаптирах. Но не се отказах и разгледах всички квартали и музеи в Париж и, разбира се, всички пекарни и сладкарници – а тези места са просто уникални, няма как да не се влюбиш в тях. Париж е очарователен, безкрайно романтичен, пълен с предизвикателства град, който е универсален символ на идеята, че трябва да следваш мечтите си. А и докато обикалях ресторантите в Париж, срещнах съпруга си. По това време той работеше като сервитьор, за да може да си позволи да учи”.
Докато е в Париж, Флоран посещава островчето Сен Луи, където попада на магазинче, което по-късно оживява на страниците на романа „Шоколадова магия” като „Къщата на вещиците”.
„Това беше най-магичното място, на което съм била. Гледах вторачено витрините, след което влизах, поръчвах си чаша от техния великолепен горещ шоколад и после пишех ли пишех в дневника, като се опитвах да уловя магията на това място. Повечето от описанията на „Къщата на вещиците“ са от истинското място – конусовидните шапки, тежките формички, вещерският часовник с кукувичка. Доста от изгледа на витрините си и измислих, но по такъв начин, че да се съчетае с техния изграден стил, който притежава всички онези магически препратки, направени от черен шоколад, захаросани портокалови корички и още такива красоти.
Това е една малка потайна част от Париж, която, когато откриеш, грабва сърцето ти завинаги. Имам читатели, които са ми казвали: „Ах, ами аз съм била там!“.
Преди няколко години обаче магазинчето беше продадено. Името си остана същото, но всички вещерски елементи бяха свалени и сега мястото е сияйно и весело, но магията я няма.
И си мисля, че някак „Шоколадова магия“ му отдава почитта, която заслужава. Романът улавя част от спецификата на Париж и я запазва във времето завинаги.“
