Този декември на български излиза едно от най-очакваните заглавия на годината – „Макбет“ от Ю Несбьо. Името му отдавна говори само за себе си, а героят на криминалната му поредица инспектор Хари Хуле е не по-малко известен. Книгите на норвежеца са преведени на над 50 езика и са продадени във впечатляващите 40 милиона екземпляра. Неслучайно той е единственият не-англоезичен писател, поканен да се включи в мащабния проект „Хогарт Шекспир“, в който знаменити автори пречупват класически Шекспирови произведения през уникалната си писателска призма.
В началото, когато от британското издателство „Хогарт“ му отправили предложението да съчини собствена версия по някоя от драмите на Шекспир, Ю Несбьо си помислил: „Благодаря, че сте се спрели на мен, но ще откажа. Нямам желание да творя върху идея, която не е лично моя.“
Само тогава имам енергията да се впусна в творческия процес. Половината
от удоволствието да пишеш е именно да те споходи оригинална идея и да я развиеш от нулата – споделя писателят.
Когато обаче разбрал, че поканата към него е дошла в началния етап на проекта и има право на избор измежду шедьоврите на великия драматург, нагласата му претърпяла коренна промяна.
Израснал съм с Ибсен, не с Шекспир. Като юноша се опитах два-три пъти да
чета Шекспир. От първите две страници схванах около две изречения – най-чистосърдечно признава Несбьо. – Точно към „Макбет“ обаче имам специално отношение. Гледах филма на Роман Полански от 1971 година и сюжетът ме впечатли силно.
Този литературен проект отнел на норвежкия писател четири години. Несбьо се съгласява, че Макбет притежава някои от чертите на Хари Хуле.
И двамата герои първоначално са с добри намерения, но впоследствие
претърпяват морално и житейско падение. Докато обаче Хари Хуле се намира в граничната зона, Макбет извървява пътя към личностния крах докрай.
Макбет в прочита на Несбьо живее в безименен град. Градът напомня Берген и Глазгоу, а отчасти и Манхатън от седемдесетте години.
Мнозина свързват седемдесетте с отгласи от Лятото на любовта, с
материално благосъстояние и идеализъм, но това са и сурови времена – времената на Студената война, на страха от ядрен сблъсък, на сериозно замърсяване на въздуха, на голямата безработица, на високата престъпност в големите градове.
В този безименен град властват наркобарони, корупция на високо ниво и безперспективност. Онези, които дърпат конците, са в престъпни връзки с ръководните кадри в полицейското управление. Там работи и Макбет.
Властта и властовите игри са вълнуваща тема за изследване. Какво се случва,
когато личните амбиции се сблъскват с моралните принципи? Охотно ли загърбват хората морала, стига възнаграждението да е достатъчно тлъсто?
Движещият фактор в живота на Макбет е жена.
По-възрастна от Макбет, неговата любима Лейди – собственичка на казино
и бивша проститутка – е по-силната от двамата. Преживяла редица житейски перипетии, тя е тласкана от потребността най-сетне да си извоюва името на уважавана дама, която никой вече да не може да тъпче. Водена от бизнес интересите си, тя съзира редица икономически облаги, ако успее да намърда Макбет на директорския стол в полицията.
Конкретно за творческия процес Несбьо споделя следното:
Държах да разкажа тази история със собствен маниер и затова първото,
което направих, беше да оголя рамковата конструкция, смъквайки от нея Шекспировата поезия.
Онова, което го впечатлява особено, е, че в тази Шекспирова драма не всичко е идеално.
Читателят не остава с чувството, че всичко се връзва и е перфектно
подредено. Но навярно именно това упражнява толкова силно въздействие – независимо дали става въпрос за кино, литература, или музика: леко странното. Онова, което ти боде очите, което дразни слуха ти. И което същевременно е великолепно, завладяващо и потресаващо...
Едва след като написал криминален римейк на великата трагедия на Шекспир, Ю Несбьо прозрял величието на легендарния драматург:
Непрекъснато имах чувството, че в повествованието на моя „Макбет“ нещо
куца, ала всеки път, когато променях нещо в конструкцията, тя рухваше. Постепенно разбрах, че „Макбет“ просто трябва да накуцва; че именно недоизясненото, онова, което дава възможност за свободно тълкуване, ни очарова толкова силно в тази велика пиеса. „Макбет“ съвсем не случайно е класика. Да, нещо куца. Но куца точно както трябва.
Писателят споделя, че се е старал да се придържа плътно към оригинала.
Но „Макбет“ е една от най-кратките пиеси на Шекспир, докато романът на Несбьо наброява близо 600 страници. С други думи, Несбьо си е позволил волността да разшири историята. Неща, бегло загатнати в оригинала, са по-подробно разработени във версията на норвежкия крал на криминалния роман.
Макар „Макбет“ да се смята за една от най-кървавите Шекспирови пиеси, според Несбьо любовта е централна тема. Лейди и Макбет си остават влюбени – въпреки зловещите престъпления, които извършват заедно, и въпреки драматичните епизоди в отношенията им.
У всеки от нас дреме един потенциален убиец, който може да се събуди, ако
се поддадем на низките си инстинкти – обобщава Несбьо.
