Сборникът „Кралят в жълто“ на Робърт У. Чеймбърс, публикуван в една и съща година с „Машината на времето“ на Хърбърт Уелс – 1895, който инспирира и създателите на сериала „True Detective“, е първата преводна книга на издателство „Deja Book”.
Мрачни слухове, предавани шепнешком от ухо на ухо, твърдят, че съществува тайнствена пиеса, четенето на която причинява лудост и отчаяние у смелчаците, дръзнали да отгърнат страниците ѝ... Името на това прокълнато произведение е „Кралят в жълто“, а личността на автора му и неговата съдба са не по-малко загадъчни. Дяволската творба е отричана, изземвана и изгаряна както от църквата, така и от светските власти – такава власт придобива тя над умовете и душите на невинните жертви, попаднали в света на Каркоса и макабрените ѝ тайни... Ала пагубната ѝ сила не може да бъде обуздана, защото нейната мощ не е от този свят – и всеки, попаднал под нейното влияние, ще се окаже във властта на неумолима окултна сила...
Сборникът „Кралят в жълто” e основополагащ за американската жанрова литература и предизвиква истинска сензация с излизането си в края на XIX век. По-късно разкази в него вдъхновяват творчеството на автори като Х. Ф. Лъвкрафт, а Робърт У. Чеймбърс е признат за майстор на психологическия ужас c органична връзка между творбите на Едгар Алън По и Стивън Кинг. В първата част на сборника са разположени поредицата жанрови разкази с общ мотив – фантомното присъствие на Жълтия крал, които вече над век отекват в умовете на почитателите на остросюжетната проза (именно те наскоро вдъхновиха и създателите на успешния сериал „True Detective“), а във втората част са включени разкази в типичния за епохата романтично-приключенски стил, които представят по различен начин разностранния писателски талант на автора.
Американецът Чеймбърс е не само писател, но и художник. Pоден е през 1865 г. в Ню Йорк и oсвен шедьовъра „Кралят в жълто”, е публикувал много романи, сборници, дори детски книги. Умира през 1933 г. Eдва сега, благодарение на новото българско издателство „Deja Book”, най-знаковата му книга стига до българските читатели – с чудесен превод на Радин Григоров и c впечатляваща корица на художника Христо Чуков.
