Авторката Милена Димитрова е синтезирала необикновен жанр, крайно приятен за четене – миленизъм. Новата й книга „Проклятието на бялото сирене“ (изд. Книгомания) се поглъща на малки вкусни хапки, но може да се изяде наведнъж и цялата книга, от кора до кора. Както впрочем съветва телевизионният водещ Ути Бъчваров:
Именно това ще ви препоръчам: да преяждате до насита с историите и рецептите в тази книга, поръсени със солидно чувство за хумор. Те са идеален начин да забравите трудното ни ежедневие и да повярвате, че животът може да е вкусен и нахранен!
Книгата е идеален подарък и за жени, и за мъже, лека на тегло и подходящ за всички сезони. Нейните 192 страници свързват една благоуханна пълна с любов кухня с пътешествия по целия свят и назад към историята. Стига се чак до зората на цивилизацията, когато приматите се изправили на два крака и взели да заделят плодове и грудки, за да закусят на следващата сутрин.
Наскоро авторката е опитвала чревца от гъска и дробчета от прилеп в град Чунцин, близо до Ухан в Китай, но вие може да поглъщате четивото и без предпазна маска. То е одобрено от здравните власти и от органите на реда и идва до вас с рецензията на писателката Здравка Евтимова:
Интригуващи истории, изпълнени с хумор и същевременно много полезни. Написани с обич и топлота. Книгата е извор на усмивки, които ще огреят нашия утрешен ден.
В петнайсетината разказа опитвате трапистка бира, поливате салатата си с арганово олио, търкаляте се с мечките по пролетните ливади, вълнувате се и чак ви се доплаква от „Проклятието на бялото сирене”. Няма шега, няма измама! Никакви ментета! Прясна стока, и то на цената на спанака. Опита я и журналистът Георги Милков и явно му допадна:
От големия гюм със съвременна българска литературна саламура, парчето, което се извадили и държите в ръката си, е много добре узряло, с чудесна структура и неповторим аромат. Препоръчително четиво за хора, които държат на добрата гастрономия за душата. В „Проклятието на бялото сирене” ще установите, че храната има не само своя история и география, но и специфична фонетика. Което прави тази книга още по-питателна.
Авторката е писала досега на сериозни теми – за българите в чужбина, за историята на родните компютри, за парламентарната журналистика.Изведнъж – готварска книга, комична и с пътешествия! Пандемията явно засяга различни органи у човека.
Милена Димитрова се е качвала на планината Фуджияма. Пила е чай с ескимоси в Аляска. Плавала е до Ушуайя, на света накрая, и е карала ски в Африка на 3265 м надморска височина. В шарж са я рисували на снежна писта, но вместо с щеки – с вилица и нож.
Проявява задълбоченост не само към количествата, а и към изяществото на храната. Разглезена е с изтънчена кухня от дългогодишните си престои в Белгия и в Америка. Еднакво добра е и когато изходните продукти са яйца и сирене, и когато й попаднат стриди, миди или агнешко.
Книгата се препоръчва при анемия. Помага при махмурлук и за въздържатели. Приема се без лекарско предписание.
Професионално и в провокативен стил са изпипани и илюстрациите на Людмил Веселинов. И от тях, както и от текстовете за мидите, рибата на краля, шоколада и другите неустоими десерти, идва апетит не само за ядене, а и за четене. Не закъснявайте да се насладите и да си оправите настроението, особено в извънредната обстановка!
