Нашето минало, настояще и бъдеще се отразяват в блестящия ум на знаменития учен и автор Карл Сейгън, който чрез визионерската си книга „Бледа синя точица” (ИК „Изток-Запад”) ни посочва не само пътя, който досега сме извървели, но и посоката, която трябва да поемем, за да достигнем дълбините на огромния космически океан.
През целия си съзнателен живот и емблематична професионална кариера астрономът д-р Карл Сейгън е насочвал вниманието си към прекрасната загадъчност на Вселената, успешно правейки я достояние на милиони хора. Това важи с пълна сила за изумителното откровение, наречено „Бледа синя точица”, чрез което Сейгън завършва революционното си пътуване през пространството и времето. Бъдещите поколения ще хвърлят поглед назад към нашата епоха като към време, когато човешката раса най-сетне е пристъпила една нова и страховита граница – Космоса...
В „Бледа синя точица” Сейгън проследява омагьосващата история на нашите първи космически стъпки и разглежда бъдещето, което ни очаква, докато се отправяме през Слънчевата система към далечните галактики, които се спотайват след нея. Изследването и евентуалното заселване на други светове не е нито фантазия, нито прищявка, настоява Сейгън, а необходимо условие за оцеляването на човешкия вид. Вдъхновен от едва мъждукащата ни планета, заснета през огромната дистанция на отдалечаващия се от Земята апарат „Вояджър 1”, Сейгън ни предлага инспирираща перспектива и прекрасни, ненатрапчиво мъдри съвети за оцеляването ни, а самата фотография се превръща в символ на откривателския стремеж на човека – въпреки мащабите на Вселената и благодарение на амбициите ни за знание и разбиране на света.
Вторачен в бледата точица, Сейгън ни хипнотизира със своето ясно и хуманно послание: „Това е нашият дом. Това сме ние. Всеки, когото обичате, всеки, когото познавате, всеки, за когото сте чували, всяко човешко създание, съществувало някога, е изживяло живота си тук. Изворите на нашите радости и страдания, хиляди религии, идеологии и икономически доктрини, всеки ловец и събирач, всеки герой и страхливец, всеки създател и рушител на цивилизации, всеки крал и селянин, всяка млада влюбена двойка, всяка майка и всеки баща, всяко дете, изобретател и изследовател, всеки учител по етика, всеки корумпиран политик, всяка суперзвезда, всеки върховен лидер, всеки светец и грешник в историята на нашия вид са живели тук – на тази прашинка, огряна от слънчев лъч.”
Именно тази прашинка трябва да бъде трамплинът към цивилизационния ни напредък – като съхраним себе си и като съумеем да постигнем невъзможното.
