В първия роман на големия писател читателите могат да прочетат и множество стихове, написани от все още експериментиращия и търсещ своя глас творец.
"Мансардата на бляновете" е първият роман на най-известния германски писател през ХХ век, който той започва още на 16-годишна възраст и публикува едва след края на Първата световна война. В него читателят би открил може би в най-голяма степен онзи „Ерих Мария Ремарк, последният романтик", както го нарича британският журналист Хилтън Тимс. В „Мансардата на бляновете” Ремарк показва една своя страна, която на пръв поглед е коренно различна от тази, която виждаме в по-късните му творби.
Много преди „На Западния фронт нищо ново”, „Триумфалната арка” и „Трима другари” младият писател не се страхува да експериментира, да търси своя стил и умело вплита собствена лирика в страниците на романа.
Главният герой Фриц Шрам, непоправим романтик, талантлив поет, художник и познавач на човешките сърца, събира младите си приятели във своята Мансарда на бляновете – място, изпълнено с покой, вдъхновение, красота, а понякога и тъга. Той помага на всеки от тях, като се превръща в умел учител, съветник и водач по трудните пътеки на изкуството, живота и любовта. Давайки на всички от своята мъдрост, обаче, Фриц постепенно започва да губи самия себе си.
А през приказния прозорец на мансардата наднича „великото То“ – неразрешимата загадка на живота, дълбоката и вечна хармония, която носи спасение и покой.
"Мансардата на бляновете" е една история за пътя от преходната страст към вечната и истинска любов, за конфликта между разума и чувствата, за смисъла на изкуството и копнежа по вечността. Един роман, който не дава отговори, но за сметка на това инстинктивно разбира "емоциите на съществуването".
