На 24 юни излиза от печат и ще се разпространява по книжарниците единствената по рода си „Енциклопедия България“ – издание на Научноинформационен център „Българска енциклопедия“ към БАН и издателство Книгомания. Изданието е луксозно и с високо полиграфическо качество; с твърда подвързия, обемът му е 872 страници и включва над 2000 снимки, схеми, таблици и диаграми. Оформлението и дизайнът на корицата са дело на Тодор Манолов.
Макар в днешните свръхтехнологични времена да изглежда, че отговорите на всички въпроси са в Google, оказва се, че разнообразието от сайтове, блогове, медии и социални мрежи не може да откликне с толкова богата и достоверна информация за България, както новата енциклопедия на БАН. Авторите и редакторите на „Енциклопедия България“ са създали много добра концепция за това еднотомно издание, в което по подходящ, стегнат, логичен и комуникативен начин е поднесена разнородна и стриктно проверена информация, съобразена с най-новите постановки в академичната наука.
В над 800 страници новата Енциклопедия „България“ компресира факти за държавното устройство и националната сигурност, за природните богатства и климата, за науката, образованието и икономиката, за историята и традиционната култура, за здравеопазването и социалната политика, за спорта и изкуствата, за литературата и книгоиздаването у нас. Екипът на Научноинформационен център „Българска енциклопедия“ е пресял респектиращо количество източници и статистически данни, за да допълни и осъвремени всички теми.
Припомняме, че през годините с голям авторитет са се ползвали и все още се ползват по-старите издания на НЦ „Българска енциклопедия“, посветени на България: първата национална енциклопедия – „Енциклопедия България“ в седем тома (1978–1996), енциклопедичният справочник на английски език “Information Bulgaria” (1984), дванайсеттомната „Голяма енциклопедия България“ (2011). Разбира се, част от информацията и доста от изводите в тях вече са остарели, така че необходимостта от нова „Енциклопедия България“ е буквално наложителна. Основни събития от новата и най-новата ни история също са намерили място в престижното издание.
Какво точно е станало на 9 септември 1944 година? Какви са събитията, последвали тази дата и предопределили развитието на страната ни? Това са само малка част от въпросите, чийто отговор можете да намерите в обзор „История“. Ето и кратък цитат от текста в енциклопедията: „Присъствието на Съветската армия в България благоприятства „червения терор“ през първите две години след преврата... След Петия си конгрес (1948) Българската комунистическа партия напълно се сраства с държавата, остатъците от буржоазните партии се вливат в Отечествения фронт, Българският земеделски народен съюз придобива ролята на съюзник в управлението. Многопартийната система е ликвидирана. Профсъюзите, младежката комунистическа организация и творческите съюзи се превръщат в средства за налагане на партийните повели...“.Екипът се е потрудил да събере и снимки, илюстриращи периода на засилени репресии – включително от т.нар. Народен съд над бившите регенти и над опозиционни лидери като Никола Петков.
Разделът за политическото устройство на страната ни е разширен и допълнен с имената и фотографиите на всички държавни глави и стига до действащия президент Румен Радев. Включен е и списък с всички министър-председатели и председатели на Народното събрание до наше време.
Добавени са също данни от последното (засега) преброяване на населението. В таблици, схеми и диаграми е илюстриран растежът докъм 1985-а (когато ставаме почти 9 милиона) и как падаме под 8 милиона през следващите години. Проследен е естественият прираст на населението до 2018 г. и трайната тенденция смъртността у нас да надвишава раждаемостта, а емиграцията да не стихва – макар и вече по икономически, а не по политически причини.
Сред най-интересните факти са тези за българските общности, пръснати по света. Както и таблицата за населението по области, със сравнение между данните за 2002 и 2011 г. Вижда се как столицата почти буквално се превръща в „град-държава“ с над милион и четвърт население, докато градчета като Китен и Клисура падат под 1000 жители.
Годините на прехода след 1989 г. дават силно отражение и върху икономиката и стопанството на България, чийто научен анализ, подплатен с цифри и данни, е намерил място в обзор „Стопанство“. „В сравнителен план, през периода 1989–2019 България губи мястото си сред източноевропейските икономики. Днес страната е с най-ниско равнище на БВП на глава от населението сред страните членки на ЕС. Причините могат да се търсят в две посоки – дългият период на нереформираност на икономиката, който води до масивна декапитализация на държавните предприятия и запазване модела на обвързаност на част от бизнеса с политиката (за извличане на рента, вместо да се разчита на печалба от конкурентоспособни продукти и услуги). Развитието на българската икономика след 1996 е успешно – почти четири пъти е съкратено изоставането на страната от средното за ЕС по показателя БВП по пазарни цени (от 7,5 на 27,9%) и почти два пъти по паритет на покупателната способност (от 27,9 на 52%). Разгледано в по-широк план, България и днес е с по-добри икономически показатели от страните от Западните Балкани и от някои от страните, бивши републики на Съветския съюз. Но тези показатели могат да бъдат много по-добри, ако не са толкова широко разпространени дефектите във функционирането на политическата и икономическата система“.
Обзор „Наука“ обаче изобилства с поводи за национална гордост и оптимизъм. Сред забележителните постижения на български учени и изобретатели, споменати там, е и легендарният калкулатор ЕЛКА. Вероятно мнозина ще се изпълнят с гордост, когато прочетат за фактите: „През 1965 колектив от инженери изобретатели (Стефан Ангелов, Любомир Антонов и Петър Попов) създава първия български електронен калкулатор ЕЛКА (названието е абревиатура от Електронен Калкулатор). Българската ЕЛКА е четвъртият калкулатор в света след АНИТА (Англия), ИМЕ (Италия) и FRIDEN (САЩ) и е единствен с вградена функция коренуване. Тежи 8,5 кг. Още същата година започва внедряването на ЕЛКА в производството. В края на 60-те и началото на 70-те години на XX в. България се налага като един от големите износители на електронни калкулатори“.
Друг български принос е, че „през 1979 България става третата страна в света (след САЩ и СССР), която произвежда космически храни“. Наш екип е конструирал първата в света космическа оранжерия „Свет“. През 1990 г. тя е качена на борда на орбиталната станция МИР и с нея се провеждат дългосрочни експерименти (1990–2000 г.)
Заслужава си да останем по-дълго на темата за летенето, защото, преди да се устремим към Космоса, сме имали авиатори със световна слава. „През 1912, девет години след първия в света контролиран полет с моторен летателен апарат на братята Райт, авиоконструкторът Георги Божинов патентова във Франция конструирания от него едномоторен самолет, построен у нас едва през 1925-а. През 1915 българският летец и авиоконструктор Асен Йорданов създава и представя самолета „Експрес“, признат за първия български самолет и преименуван по-късно на „Йорданов-1“. От 1921 Йорданов работи в САЩ, където конструира самолета „ДС-3“ и става един от създателите на гражданската авиация на САЩ“.
Немалко труд полагат специалистите, съставители на „Енциклопедия България“, за да проследят и отсеят най-значимите произведения в сферата на изкуствата и литературата у нас. Обзор „Литература“ е илюстриран с откъси от емблематични произведения на българските класици, в обзор „Музеи“ е проследено развитието на идеята за съхраняване на културно-историческото ни наследство от края на XIX век до днес, а в „Архитектура“ – от мегалитните структури до модерните сгради и съоръжения, дело на талантливи български архитекти. Интерес представлява историята на българския театър от „Многострадална Геновева“ до „Улицата“ на Теди Москов и на киното от първия „домашно“ направен филм до най-новата ни номинация за „Оскар“. А ето как е започнало всичко: „Първите прожекции в България са организирани от чужденци в Русе през февруари 1897. Пътуващи кина обикалят страната през следващите десетилетия. Владимир Петков е първият българин, закупил пътуващо кино през 1903 година ...“.
По-нататък следва собствено производство на филми, преминава се през социалистическото кино, за да се стигне до сегашната нова вълна и отварянето към света с филми като „Снимка с Юки“ или „Ага“. Отбелязани са и последните (засега) български имена, включени във финалното състезание за наградите на Американската филмова академия – Тео Ушев и Георги Господиновс късометражната анимация „Сляпата Вайша“ и толкова бурно обсъжданата напоследък Мария Бакалова – първата българска актриса, номинирана за „Оскар“ за най-добра поддържаща женска роля (за участието в комедията „Борат 2“). В края на енциклопедията са представени движимите и недвижими културни ценности и културни практики, включени в Листата на ЮНЕСКО, с които България се гордее.
„Енциклопедия България“ е първата съвременна еднотомна енциклопедия, посветена на България. След изданията в 7, а по-късно и в 12 тома, днес българският книжен пазар изпитва остра нужда от една съвременна и модерна книга за България, базирана на научни факти и достоверна информация, при това събрани в един том. За разлика от предишните издания на Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, в новата еднотомна „Енциклопедия България“ информацията е групирана в тематични обзори, които обхващат всички области на живота в България в тяхната пълнота и завършеност – природа, история, стопанство, наука и култура. Работата по осъвременяването и допълването на информацията от предходните ни издания отне близо 12 месеца на екипа на НЦ „Българска енциклопедия“, но резултатите показаха, че този труд си заслужаваше. Днес можем да се поздравим с едно наистина модерно издание, предоставящо научно проверена и доказана информация, което ще се превърне в настолна книга за всяко българско семейство“, коментира Виктория Лазова, директор на НЦ „Българска енциклопедия“ и водещ редактор на изданието.
Заповядайте на премиерата на Енциклопедия „България“
24 юни (четв.) 2021 г. – 17,30 ч. – БАН, ул. „15 ноември“ 1, зала „Проф. Марин Дринов“.
Събитието се провежда в партньорство с Научноинформационен център „Българска енциклопедия“ при БАН.
Изданието ще представят:
– Проф. Евдокия Пашева, заместник-председател на БАН
– Проф. Нина Атанасова, научен секретар на БАН, направление „Биомедицина и качество на живот“
– Доц. Елка Трайкова, научен секретар на БАН, направление „Културно-историческо наследство и национална идентичност“
– Проф. Митко Димитров, Институт за икономически изследвания при БАН.
Водещ на събитието ще бъде журналистът Даниел Ненчев.
Входът е свободен. Ще бъде допускана публика до запълване на 50% от капацитета на залата поради предписанията на МЗ. Енциклопедия „България“ ще може да бъде закупена на място.
ФБ събитие: https://bit.ly/3wFhmGA
