Днес, 28 ноември, излезе книгата "Основи на шпионажа" от Виктор Суворов, издадена от издателство Факел експрес.
Виктор Суворов (Владимир Богданович Резун) е роден на 20 април 1947 г. Единайсетгодишен постъпва в Калининското суворовско военно училище, а след завършването му – в Киевското общовойсково командно училище. През 1974 г. се дипломира във Военно-дипломатическата академия към Генералния щаб на съветската армия, непосредствено след което е изпратен в Женева – столицата на световния шпионаж, където в продължение на четири години работи в резидентурата на съветското Главно разузнавателно управление под прикритието на дипломат, акредитиран в ООН. През 1978 г. поисква политическо убежище във Великобритания, за което Военната колегия на Върховния съд на СССР го осъжда задочно на смърт.
В. Суворов е автор на бестселърите „Аквариумът“, „Освободителят“, „Ледоразбивачът“, „Денят М“, „Последната република“, „Очищение“, „Разгромът“, „Самоубийство“, „Сянката на победата“, „Вземам си думите назад“, „Тя се казваше Татяна“, „Крахът“, „Майката на дявола“.
Носител е на множество висши държавни награди на различни страни, професор хонорис кауза на Варшавския университет, почетен член на Международната академия за наука, образование, индустрия и изкуства в Калифорния, която го удостоява със златен медал на името на Алберт Айнщайн "За изключителни заслуги", получил и „Специалната награда за цялостно творчество, ускорило демократичните процеси в Европа“ на Съюза на журналистите в България „Подкрепа“.
Виктор Суворов:
Преди трийсет и две години, през далечната 1984-та, в Англия излезе моята книга Soviet Military Intelligence, която едновременно с това беше отпечатана и в САЩ със заглавието Inside Soviet Military Intelligence. Разликата беше само в заглавието: американците настояваха в него да я има думата inside. Не тръгнах да споря – просто исках да я издадат. Тази книга така и не излезе на руски. В САЩ, във Великобритания, във Франция, в Западна Германия имаше много издатели, които публикуваха книги на руски език, но по онова време никой не би се наел да издаде подобен труд в неговия оригинал (както и „Ледоразбивачът“, впрочем).
Трийсет години по-късно реших да напиша продължение на тази книга, нарекох я „Основи на шпионажа“ и пуснах няколко пробни глави в Мрежата. В процеса на работа допълних ръкописа с някои преработени материали от Soviet Military Intelligence, след което ми хрумна да обединя материала от двете книги в една, та читателят да получи пълна представа за това, как беше организирано съветското разузнаване и как работеше (доколкото това може да се направи в една книга, разбира се, та дори да е много дебела).
