Истинско приятелство, неспирна надежда и жажда за свобода са основните послания, които изпраща на децата горилата Айвън – главният герой в книгата, удостоена с „Newbery Medal” (2013) за принос в американската детска литература. Авторката на „Единственият и неповторим Айвън” (ИК „Сиела”) – Катрин Апългейт, черпи вдъхновение за трогателната история от действителен случай, който набира широка популярност през 1990-те години и поставя началото на мащабна кампания в защита на правата на животните в САЩ.
Горилата Айвън живее от 27 години в стъклена клетка в зоопарка в мола. Цялото това време той прекарва в рисуване, гледане на телевизия и… правене на номера, с които да впечатлява хилядите посетители всеки ден. Вечер, когато молът е затворен, Айвън се отдава на приказки с останалите животни в зоопарка и на приятната компания на уличното куче Боб, което спи в неговата клетка. Ден след ден горилата живее между четирите стъклени стени, без да си дава сметка колко е тъжна, докато забавлява всички посетители в зоопарка. Всичко се променя, когато малкото слонче Руби, родено в дивата природа, идва в зоопарка в мола. Гледайки неговото страдание, Айвън разбира, че трябва да направи нещо, за да накара хората да осъзнаят как се чувстват животните, затворени в малките си клетки.
Историята в книгата е по действителен случай и носи на Апългейт и нейния Айвън „Newbery Medal” през 2013 г. за принос в детската литература в САЩ. Авторката се вдъхновила от житейските премеждия на истинската горила Айвън, която е пренесена в САЩ от джунглите на днешна Демократична република Конго през 1964 г. Двегодишният по това време Айвън и невръстната му сестричка са подложени на драстичната промяна с цел печалба – собствениците на един от моловете на територията на щата Вашингтон решават да използват горилите като атракция за посетителите в търговския център. Само два месеца след „пътуването” женската горила умира, а Айвън е отгледан от един от собствениците на мола. През 1969 г., навършил 7 години, Айвън вече е прекалено голям, за да живее в дома на бизнесмена и е изпратен в мола, където прекарва следващите 27 години в циментова клетка. Освен че е основната атракция с присъствието си в търговския център, Айвън е известен с умението си да рисува (подписвайки творбите си с пръстов отпечатък) и да гледа редовно телевизия на поставения в клетката му черно-бял телевизор. През 1987 г. приютът за животни PAWS (Progressive Animal Welfare Society) започва активна кампания срещу неприемливите условия, в които живее горилата, убеждавайки огромен процент от хората в различни градове в щата Вашингтон да не пазаруват от търговския център в знак на протест.
Инициативата бързо набира популярност, а включилите се в нея дори успяват да съберат сумата от 30 000 долара, за да откупят Айвън от мола и да го преместят в зоологическа градина. През 1991 г. National Geographic Explorer прави документален филм за Айвън, съпоставяйки поведението му с това на друга горила, живяла в същите условия, но преместена в зоопарк, където постепенно успяла да възвърне част от естествените си навици. Разликата в поведението на двете маймуни е отчетлива, а популярността на Айвън набира все по-голяма скорост, превръщайки се в национална кауза.
Медии от ранга на People и The New Yorker публикуват материали за него, а през 1992 г. плъзват слухове, че поп иконата Майкъл Джексън предложил да откупи Айвън, за да го приюти в собствената си зоологическа градина в Калифорния. Благодарение на огромния обществен отзвук, през 1994 г. собствениците на търговския център се съгласяват да освободят Айвън.
Остатъка от живота си – Айвън умира през 2012 г., горилата прекарва в зоопаркове в щата Вашингтон.
Днес клетката му все още е една от основните атракции в търговския център, а прозорците ѝ са покрити със страници от различни вестници, публикували статии за Айвън.
