Албанският роман, спечелил Наградата за литература на Европейския съюз – „Епосът на утринните звезди“, излезе на български в издание на „Изида“ и превод на Екатерина Търпоманова. Това е роман за неморалността на диктатурите и диктаторите, за човешката слабохарактерност и дребнавост, за склонността към оскотяване и ожесточаване срещу ближния – и всичко това на фона на една абсурдна действителност, в която няма и не би могъл да се намери смисъл, в която никой не е герой.
На 16 октомври 1978 г. албанският народ празнува рождения ден на комунистическия диктатор Енвер Ходжа, чиято личност е издигната в култ и е боготворена от верните му последователи. Но празникът е помрачен от неочаквана беда – проливният дъжд, който се изсипва същия следобед, измива червената боя, символа на пролятата партизанска кръв, от лозунгите, плакатите и портретите, окачени из цяла Тирана в чест на ръководителя на страната. Следва незабавната реакция на властовите органи и на висшестоящите партийни лидери, които виждат в този нещастен случай целенасочен саботаж, организиран от вражеска група сред художниците и артистите. Някой трябва да бъде наказан за поруганата чест на великия вожд! Някой трябва да поеме политическата отговорност! Но това, разбира се, не трябва да бъдат истински комунисти и пролетарии, произлизащи от добри работнически семейства. Така на прицел се озовава Сюлейман (който, осъзнавайки несигурното си положение, иска да модернизира името си и да го промени на Едмонд), чийто род е бил богат, преди да им бъде иззето имуществото, и който е имал нещастието да се забърка с дъщерята на виден комунист, с която впоследствие се е разделил заради нейната изневяра. Въпреки че той не заема някаква важна функция в предприятието, което изработва лозунгите и портретите, дори не е официален художник, а просто помощник, заради нестихващата класова борба клетникът усеща, че никога няма да му бъде простен този буржоазен произход, че в очите на вездесъщата партия той винаги ще бъде враг по рождение, независимо дали наистина се е провинил в нещо, или е невинен. Защото по време на диктатура истинската човечност не може да вирее – тя е обуздана с намордник, окована е с вериги в някаква дълбока пропаст, от която само от време на време успява да издаде сърцераздирателен вик.
Руди Еребара (1971) е албански поет, романист и преводач. След като през 1995 г. завършва Академията за изящни изкуства в Тирана, той започва да се изявява като политически журналист в няколко национални вестника. През 2016 г. издава романа си „Епосът на утринните звезди“, за който по-късно печели Наградата за литература на Европейския съюз.
