Лукс, блясък, пари, пътешествия и алкохол. Двама млади и тяхната история, наситена емоционално и толкова истинска, колкото самия живот. Антъни е образован и жизнерадостен младеж, действащ като магнит и за жени, и за мъже. Глория е превъплъщение на красотата в най-чистата ѝ форма, източник на щастие за Антъни и обект на неговото най-голямо желание. И той я получава. Двамата се чувстват самодостатъчни. Имат живот, който ги задоволява, и бъдеще, което изглежда обещаващо. Това е роман за човешките мечти, които се превръщат в реалност. Но какво се случва след това? И ще могат ли героите на Фицджералд да понесат последствията от сбъднатите си желания?
Животът и любовта им са като кула от карти. Антъни и Глория са млади и безгрижни до момента, в който кулата започва да се разпада. Историята им е за това, до къде могат да доведат парите и бурният живот. А Фицджералд търси отговори на екзистенциалния въпрос: Може ли човек да се задоволява с малко и все пак да бъде щастлив? А урокът, който трябва да запомним, е, че щастието не трябва да се приема за даденост.
Нещата са по-сладки, когато ги изгубим. Знам го – защото веднъж много исках нещо, което след време получих. Това беше единственото нещо, което съм искал толкова силно, Дот. И когато го получих, то се превърна в прах в ръката ми.
Историята на Антъни и Глория е почти идентична с тази на Фицджералд и Зелда Сейър. Това дава повод на много хора да си мислят, че в „Красиви и прокълнати“ авторът описва своята собствена история. Срещат се, когато писателят е на 21, а тя едва на 17 години. По това време Фицджералд е лейтенант в армията, а Зелда – танцьорка в кънтри клуб. Любовта им пламва веднага и е толкова бурна и разрушителна – като самите тях. Парите ги държат близо един до друг, а когато липсват – ги разделят. Любовта им е ту като приказка, ту като кошмар. Водени от неконтролируемата си жажда за живот, алкохол, страст и слава, Зелда и Фицджералд стават твърде емоционални и бурни. Двамата се обичат, мразят и ревнуват, но не могат един без друг.
„Красиви и прокълнати“ е роман за разрушаващото действие на парите и властта им върху таланта на човек. Или разказ за това как красивите се превръщат в прокълнати.
Ф. Скот Фицджералд е роден през 1896 г. в Минесота, САЩ. Започва да пише още като ученик. През 1913 г. Фицджералд постъпва в Принстънския университет, но през 1917 г. е изключен заради отсъствия и влиза в армията на САЩ. През 1919 г. Фицджералд работи за кратко в рекламна агенция в Ню Йорк. По това време е публикуван разказът му „Наивници“. За него той получава тридесет долара и с тези пари си купува чифт бели панталони. През 1920 г. се появява първият му роман „Отсам рая“ и веднага става бестселър.
През 1924г. Фицджералд заминава да живее в Европа. През 1925 г. е публикуван шедьовърът „Великият Гетсби“, който получава отлични рецензии, но продажбите му са по-лоши от очакваното. Фицджералд постепенно започва да залита към алкохолизма. През 1926 г. „Великият Гетсби“ е поставен на театралната сцена в Ню Йорк. Същата година излиза и първата филмова версия на книгата.
Фицджералд се връща в САЩ през 1937 г. и се установява в Холивуд. Той работи над различни филмови сценарии, но завършва само един, „Трима другари“ (1938), преди да бъде уволнен заради непродуктивност. Сценарият е базиран върху едноименния роман на Ерих Мария Ремарк.
През 1939 г. Фицджералд започва роман за Холивуд, „Последният магнат“, който не успява да завърши. Умира на 21 декември 1940 г. в Холивуд в апартамента на приятелката си.
