Роман за любовта, която идва с трепет, но донася само болка
За първи път на български език издателство „Апостроф“ публикува „Две сини очи“ – една от ранните творби на двукратно номинирания за Нобелова награда за литература Томас Харди. По думите на самия автор книгата е „романтичен и фантастичен“ роман за любовта и за огорчението и страданието, които идват след нейната гибел.
Публикуван през 1873 г., „Две сини очи“ не е дебютният роман на Харди, но е първият, който излиза с неговото име. В предходните му книги като автори са посочени популярните за времето си издатели братя Тинсли поради желанието на Харди да провери интереса на аудиторията към произведенията му. „Две сини очи“ е творбата, която категорично предопределя и личния, и професионалния път на писателя, тъй като бележи два ключови момента в живота му. От една страна, докато пише романа, Харди се запознава със своята бъдеща съпруга Емма Гифърд. Ето защо в историята присъства силно изразен биографичен елемент – нещо, което никога повече не се проявява в по-късните произведения на автора. Освен че отразява романтичността и красотата на първите любовни вълнения, „Две сини очи“ е проекция на социалните сили и събития, които превръщат Харди в легендарен писател, по-ясно от която и да е друга негова книга. Дилемата на главната героиня илюстрира сложния избор, пред който се изправя самият Харди – да продължи да се развива като утвърден архитект, или да поеме по несигурния път на твореца.
Романът разгръща теми, които са характерни за цялата белетристика на автора – проблемите за социалните контрасти, неравенството, любовта, лоялността и приятелството. За първи път писателят си позволява открито да критикува консервативните схващания за брака, образованието и религията, които ограничават човека и не му позволяват да открие своя път към щастието.
В центъра на повествованието е красивата Елфрайд Суонкорт, дъщеря на викария на Ендълстоу – отдалечена епархия до морето в Корнуол. Наивна, неопитна и млада, Елфрайд не е вкусила живота извън дома си. Присъствието на героинята е неосезаемо и едва забележимо. Единственото, което я отличава, са сините ѝ очи – сини като есенната далечина, безначално и бездънно синьо, в което не се поглежда, а се прониква. Тихото и необезпокоявано съществуване на Елфрайд е нарушено, след като в града пристига младият архитект Стивън Смит. Двамата се сгодяват, но скоро след това сърцето на героинята се отдава на по-възрастния литературовед и най-добър приятел на Смит Хенри Найт. Доскорошните приятели бързо се превръщат във врагове, докато Елфрайд агонизира в опита си да направи избор между двамата.
„Две сини очи“ е роман за любовта, която идва с трепет, но донася само болка. Това е напрегната, драматична и парадоксална история за цената на приятелството и за невъзможните, но неизбежни избори, които водят до трагичен завършек.
Томас Харди е сред най-видните класици и обичани романисти на английската литература. Роден е в село Хайър Бокхамптън, енория Стинсфорд, Югозападен Дорсет през 1840 г. Творческият път на писателя започва в края на 60-те и началото на 70-те години на ХIХ в. Литературната дейност на Харди се развива много бързо особено след като той намира истинското си призвание: изобразяването на родния край – и всичките му големи произведения са свързани с това. Самият той разделя своите 14 романа на три групи: „експериментални“; „романтични и фантастични истории“ (сред които най-ярък е „Две сини очи“) и „романи за характери и обстоятелства“. В последната група влизат най-известните му: „Под раззелененото дърво“, „Далече от безумната тълпа“, „Тес от рода Д`Ърбървил“ и „Невзрачният Джуд“).
