В навечерието на Деня на влюбените един от най-обичаните съвременни поети – Добромир Банев, ще представи новата си книга „Обичай ме бавно“ - поетична история на любовта, която всеки трябва да прочете, защото именно тази история ни прави хора.Изящното издание е илюстрирано с прекрасни фотографии на Ивелина Чолакова. Книгата е част от традиционната поредица с интимна лирика на изд. „Персей“, в която всяка година в навечерието на 14 февруари излиза стилно издание с най-хубавите любовни стихове на автори като Яворов, Дебелянов, Вазов, Ботев, Евтим Евтимов и Маргарита Петкова. Подарявайки изящното томче, всеки ще може да изрази чувствата си към любим човек. Входът е свободен за всички почитатели на любовната лирика.
Вижте интервю с поета.
Новата Ви книга се казва „Обичай ме бавно“. Защо да се обичаме бавно?
За да има и за после. Заглавието, разбира се, е метафора. Да обичаме бавно, означава да се вглеждаме повече в потребностите, тревогите и радостите на другия. Живеем в забързано време и някак си не успяваме да се насладим на моментите, които споделяме с любимите си хора.
Как се роди новата Ви книга?
Тя беше планирана отдавна. Моят издател Пламен Тотев също много искаше да я направим, за да я включи в поредицата на „Персей“ с любовна лирика, която има много почитатели и представя най-добрите автори в жанра – класици и съвременни поети. Освен нови, в книгата са събрани и най-хубавите ми стихотворения с интимна лирика. Времето обаче никога не е достатъчно. Снимките към нея направихме с фотографа Ивелина Чолакова по Коледните празници, а веднага след Нова година я „подредихме“ като съдържание с Маргарита Петкова. Благодарен съм на всички тях и за работата, и за подкрепата. Благодаря и на Гергана Стоянова, която застана с мен пред обектива.
Любовта е основна тема в поезията Ви. Какво дава на човек любовта?
Любовта е живот. Въпреки че тя носи повече въпроси, отколкото отговори, без нея ние само съществуваме. Тя осмисля цялото ни битие, придава ни човешки облик за разлика от останалите живи същества.
А какво взима?
Тя не взима. Взимат егоизмът, умората и поддаването на инерция, каквато любовта не може да си позволи.
Стиховете Ви са много популярни, мнозина припознават в тях своите чувства и преживявания. Как си обяснявате това?
Намирам това за комплимент, но и за нещо нормално, защото всеки от нас е срещнал любовта под една или друга форма. Хората се припознават, защото обичат и са или поне са били обичани. Любовта е единственото чувство, което не можеш да имитираш. Следователно, хората се припознават в истината, което е страхотно.
Ловеч е родният Ви град. Дали е важно за един творец къде е роден – в столицата или в по-малък град?
За писателите, изобщо за хората, занимаващи се с изкуство, провинцията не стои като географско понятие. Човек може да пише навсякъде, стига да има възможност да обновява впечатленията си, като пътува, като среща хора и общува с тях. Преимуществото на големия град като София е, че столицата със сигурност дава по-големи възможности един автор да се изяви. Това със сигурност е от значение. А иначе аз обожавам родния си град, винаги се връщам с удоволствие там.
Мислите ли да напишете и нещо в проза, освен импресиите и лиричната проза, които читателите Ви обикнаха с книгата „Аз съм в другото такси“? Бихте ли написали роман?
Нямам толкова смела идея за момента, тъй като писането на роман е обемна работа, която изисква да разполагаш с достатъчно време, изисква адски много енергия. По-скоро отново бих се върнал към есеистиката, към кратките разкази, които изразяват моментните ми мисли и настроения. „Аз съм другото такси“ имаше голям успех, затова бих се върнал към прозата точно по същия начин.
Стиховете Ви имат свой живот във Фейсбук, но важни са и срещите на живо с читатели. Планирате ли някакво по-мащабно представяне на новата си книга с литературно турне?
Социалните медии са част от живота ни. Те дават възможност нещата ми да стигат до огромен брой читатели. Да не забравяме, че в България книгите принципно са скъпо удоволствие. Все още съм оптимист, че ще премахнат ДДС върху тях. Но срещите с хората очи в очи са изумителни. Харесва ми да виждам как попиват всяка дума, колко е важен за тях този миг на съприкосновение с автора. Разбира се, предстоят много нови срещи. На 6 март ще гостувам на българската общност във Виена, а на 27 март – в Берлин. След това съм готов да гостувам навсякъде, където бъда поканен. През месец юли ще се срещна и с българите в Чикаго.
Имате ли любимо стихотворения от книгата? Какво ще кажете на своите читатели?
Не бих казал, че имам любимо стихотворение. Всяко едно е част от мен. А на читателите ще кажа, че всеки е добре дошъл на премиерата на „Обичай ме бавно“. Тя ще се състои на 6 февруари от 18.30 часа в Националната библиотека. Обещавам им много хубави емоции.
