„Разговори със Скорсезе“ на Ричард Шикъл предлага рядък поглед към вътрешния свят на Скорсезе, една от „институциите” на световната кинематография, чрез неговите собствени думи.
Късно вечерта е. Разговорите между двамата се провеждат в хотелска тая. Мартин не може да спази хронологията, това се оказва предимство на техните разговори в тъмното… за тъмното.
Разказва да филмите си, за насилието, което връхлита във филмите му като мълния без предупреждение. За религията, да семейството в "Малката Италия". Многочленно семейство, което въпреки любовта си един към друг решава проблемите си с оглушителни скандали…
"Малката Италия" - кварталът на мафията, в който Скорсезе израства оставя белега на страха в неговото творчество. Тук са намесени човешки животи, любовта, ревността и оцеляването, независимо от цената.
„Роднините на майка ми напомнят на сицилианското семейство в Земята трепери и майката, която се гордее с всичките си синове. [Филмът е на Лукино Висконти, от 1948 г., и в него се разказва за няколко сицилиански рибари, които се опитват да си купят собствена лодка, за да успеят да победят алчните търговци на едро.] Роднините ми по бащина линия бяха много властни хора. Баба ми беше много властна жена, беше като Катина Паксину в Роко и неговите братя.
Всички бяха много експресивни и избухливи. И ревностно защитаваха принципите си. Когато отидех да гледам Сенки или нещо на Ингмар Бергман или пък бях в университета, сякаш успявах да избягам в един различен свят. Това исках да покажа в Жестоки улици. Когато прочетох сценария на Шофьор на такси, който Брайън де Палма ми даде, видях отражението на моя собствен бунт срещу светa, от който произлизах и от който някак си исках да се освободя.
Исках да продължа напред. Във филма присъстваше онази ярост, която беше толкова характерна за моите баба и дядо“, споделя Скорсезе в своята изповед Шикъл.
Издателство „Колибри“ ни предоставя възможността да се запознаем с раждането на шедьоврите на великия режисьор.
