В днешното издание на "Видимо и невидимо: Абордаж" Васил Данов ни среща с д-р Петър Величков – журналист, писател, поет, и литературен историк и изследовател на писателката и поетеса Яна Язова.
Според д-р Петър Величков излизането на този том, в който са събрани всички стихотворения на Яна Язова е много закъсняло. В него са включени не само първите ѝ три стихосбирки "Язове", "Бунт" и "Кръстове", но и стихотворения, които са излизали през годините в периодичния печат и които е много трудно да бъдат намерени. "Яна Язова старателно подготвя своите книги, въпреки че е знаела, че няма никаква надежда те да бъдат отпечатани. През 1960-та г. тя представя ръкописа на романа си "Левски" в тогавашното издателство "Народна култура" и той е бил одобрен. След намеса от вестник "Работническо дело" с поръчка да напише стихотворение за Георги Димитров, на което тя отказва и поради този отказ, издателството ѝ връща ръкописа".
Изследователят разказва, че преди 9 септември Яна Язова е пътувала в много страни от Близкия Изток, Египет, Турция, цяла Европа, но след 1944 г ѝ е забранено да пътува извън България. Тогава тя се отдава на творчеството си.
"По това време имаше голяма вражда между Радой Ралин и Николай Хайтов. Ралин беше написал сценарий за Левски, който Хайтов беше осуетил. Ралин успява да разбере, че в пловдивското издателство "Христо Г. Данов" (директорът на което е назначен от Хайтов - всесилен по това време господар в цялата Пловдивска област) е заложен ръкопис на Хайтов, който всъщност е романът на Яна Язова".
"Беше един мъглив септемврийски ден и бяхме седнали на пейката на входа на неговата вила в Бояна. И тогава аз го попитах: "Вие познавахте ли Яна Язова?.... А знаете ли че е имала роман за Левски, който е заложен в "Христо Г. Данов", но ще излезе под чуждо име?". И той каза: "Не, не, тя е част от Балабановото наследство, това няма да стане", и след това много се нажали и ми каза: "Моята вила, холът опира в скалата и стената е стъклена. Една зима аз гледах как вълците разкъсват едно сърненце на самото стъкло и аз не можех нищо да направя, но трябва да отидеш в Централния държавен архив и да видиш има ли нещо оцеляло от романа на Яна Язова". И така аз отидох в Държавния архив", спомня си д-р П. Величков за срещите с Тодор Боров, който както и Яна Язова, е един от учениците на Александър Балабанов.
Петър Величков разказва също и за "срещата" си с горилите на Държавна сигурност и лично с Тодор Живков. "Вкараха ме в една стая и ми казаха: "И внимателно, защото няма да излезеш иначе от тука жив". При предния случай, когато е заведена Екатерина Томова, вътре е била секретарката на Живков, Ангелина, а сега нямаше никой. Те директно ме заведоха при Живков и той беше седнал, имаше маса с нещо приготвено. И той ми каза: "Сядай" и седнах аз, а той: "Почерпи се", а аз казах: "Другарю Живков, не мога да преглътна нищо сега" и го помолих: "Редно е тази жена, каквото е написала, да си излезе с нейно име". И той ми каза: "Романът на Яна Язова ще излезе с нейното име, но крадеца Хайтов няма да го закачаме, той няма да те закача и ти няма да го закачаш. Айде сега, отивай си". И излязох аз, горилите пак ме гепиха за ръцете…."
Целият разговор на Васил Данов с д-р Петър Величков можете да гледате във видеото:
